Актуално


Кетърингът може да върне учениците в столовете

Кетърингът може да върне учениците в столовете

Реформите в образованието трябва да са дългосрочни, казва председателят на просветната комисия във Варненския общински съвет

-Г-н Коев, влизат ли достатъчно европейски средства във варненските училища?
-Опитват да кандидатстват по всички възможни програми. Трябва да се знае обаче, че в годините преди приемането ни в Европейския съюз община Варна не можеше да ползва почти никакви средства по предприсъединителните фондове, защото тяхната цел беше друга. Общината винаги е имала достатъчно средства и капацитет, за да изпълнява някои от ангажиментите, които тези програми подкрепяха. Тогава варненските училища не участваха, поради което не можаха да натрупат опит. Сега правят всичко възможно.

-Все пак към европейските схеми за мляко и плодове интересът от варненските училища не беше чак толкова голям.
-Някои нямат техническа възможност да реализират тези проекти. Други може би са преценили, че не се нуждаят от тях. Ясно е, че стандартът на живот в община Варна е несравним с този в една значителна част от останалите общини в страната, към които основно са насочени тези програми. Вероятно училищата са преценили, че програмите организационно ще им костват доста повече усилия и средства, а ефектът ще е твърде малък, защото няма потребители на тази услуга.

-Работата на общинската фирма „Ученическо и столово хранене” притеснява съветниците от години. Какви са вижданията Ви за разрешаване на този въпрос?
-Последният ни разговор с училищните директори на тази тема вървеше в посока тези, които желаят, да получат столовете и да оперират с тях както намерят за добре. Те могат да потърсят начин и с тръжни процедури да поканят фирми, които, извършвайки кетъринг, да предлагат услугата хранене. Част от цената й може да бъде поемана от делегираните бюджети и общината. По-важно е тази услуга да същестува на постижимата й цена, а нека конкуренцията да каже каква е тя. Докато съм председател на комисията, ще настоявам поне в няколко варненски училища да се случи един външен кетъринг, за да можем да върнем децата в училищните столове. Това може да се случи в една значителна част от учебните заведения през следващата година.

-Как трябва да продължи оптимизацията на образователната система във Варна?
-Трябва да се има предвид това, което законодателството позволява, и това, което общината е съгласувала като намерения с родители, директори и учителите. Законодателството ни задължава през следващите години да въведем 5-годишните деца в училище. Това означава преструктуриране на системата поне в две посоки като квалификация и брой кадри и като материална база. 81% от 5-годишните деца са обхванати и в момента. Ние трябва да осигурим необходимите условия. Имаме две години да решим кадровия въпрос и този за материалната база. Общината няма да срещне затруднение. Другият важен въпрос, който тя поставя, е държавните училища да минат на нейно подчинение. Това ще ни позволи да направим прием на учениците, с който да оползотворим в еднаква степен базата на всички училища. Добре е да се знае, че в някои професионални гимназии пълняемостта е не повече от 30%, което означава, че в някои училища стоят празни класни стаи, а в други се налага да се учи и по коридорите.

-Новият закон за средното образование предвижда по-високи глоби за родителите, които нехаят за образованието на децата си. Тази мярка ще помогне ли?
-Образованието не започва с влизането в училище на 7-годишните деца. То започва доста по-рано и е много важно къде се случва. Ако семейната среда е неподходяща или ако родителите не са в състояние да възпитават и да осъществяват контрол на децата си, най-добре е държавата да поеме тази функция. Така е в почти цяла Европа. Дали заради закона или защото условията са много привлекателни, значителна част от децата са в учебни заведения от доста по-ранна от 5-годишна възраст. Ако общините или държавата имат възможност да предложат перфектни условия за децата на 4 години, осигуряващи транспорт, хранене, отглеждане, обучение, почивка, едва ли би имало родители, които биха отказали присъствието на техните деца. Тогава няма да става дума за никакви глоби. Конфликтът ще възникне тогава, когато условията са лоши и родителите не се съгласни да пускат децата си още на 5-годишна възраст.

-Споделяте ли мнението, че качеството на българското образование е паднало през последните години?
-То пада драстично и причините за това са комплексни. Системата преди 20 години, спорно доколко справедлива, доколко ползотворна, така или иначе произвеждаше грамотни хора. Сега демокрацията носи своите рискове - хората имат свободата да избират, трудно е да се възнагради справедливо учителският труд заради недостатъчния бюджет. Образованието е една изключително консервативна система и ако сега направим най-доброто за него, ще разберем, че сме го направили след 20 години. А тогава, когато не правим нищо, няма как да усетим още утре, че нещо сме сбъркали. Ще го разберем със следващото поколение, което ще е по-неграмотно и няма да е годно да се труди нормално. Затова и всяко правителство си позволява да казва, че образованието е приоритет за него, без да носи риска, че лошите резултати ще се случат още по време на неговото управление. Програмите и реформите в образованието задължително трябва да бъдат дългосрочни. Те изискват политическа стабилност на тези, които ги правят и в значителна степен обществено съгласие.

Източник :
в-к Позвънете

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.