Актуално


Децата от Могилино вече се усмихват

Децата от Могилино вече се усмихват

В центъра от семеен тип във "Владиславово" търсят рехабилитатор-доброволец

Силвия Пенева Осемте деца с тежки увреждания, които от началото на лятото се настаниха в новите помещения на Центъра за настаняване от семеен тип край варненския квартал „Владиславово", вече се усмихват. И обичат много да им се обръща внимание. Решихме да надникнем зад стените на дома, по-известен като Къщичките на Могилино, за да видим какво става там 3 месеца след настаняването на децата. Домът е просторен и уютен, мирише на ново и на чисто. В средата на просторния хол, където децата прекарват свободното си време, има хубава люлка. Не съм виждала такава досега. „Тя ни е подарък от баща, който има дете с увреждане. Живеят наблизо и идва на откриването. Тогава каза, че ще направи и за нас, същата имал и за своето дете. Удържа на думата си", разказва директорът на центъра Дияна Дянкова.

Докато огледаме хубавата кухня, която преграждаха в момента, за да не се изгорят децата на котлоните, пристигна училищният автобус с 4-мата ученици от социалното заведение. Две момичета и две момчета ходят в училището за незрящи в „Аспарухово". Трима от тях са със зрителни увреждания и не виждат. Всяка сутрин автобусчето на училището ги взема и следобед в 4 часа ги връща. Откакто ходят на училище, се промениха изцяло, лицата им греят, казва психологът на центъра. Екипът е благодарен на всички в учебното заведение, които се стараели много, за да се чувстват възпитаниците им добре.

Пръв, нетърпелив да се озове у дома е малкият Тошко. Тръгва преди всички. Естествено, че го посрещат. „Когато дойде при нас, не можеше да стои прав. Сега вече ходи сам и дори сам се изправя, след като е седял на земята, макар по навик да търси чужда помощ", с охота разказва за напредъка на своите възпитаници директорът на дома. Тошко влиза в хола и си търси вниманието. „Какво искаш, топка ли?", казва и ни гледа упорито в очите. „Това означава, че иска топката, за да играе", смее се психологът на центъра.

Рехабилитатор-доброволец търсят специалистите от социалното заведение, за да може постигнатото да се поддържа. През лятото са имали кинезитерапевт от Англия - Хелън, с която децата се чувствали прекрасно и обикнали. Прогресът им до голяма степен се дължи и на уменията й. С нейното отпътуване обаче рехабилитацията и работата по раздвижването им замряла.

Много добре се повлиява от посещенията си в Дневния център „Йоан Златоуст" и Христина, която до неотдавна е била в дома в Рудник. В слънчевия следобед обаче тя се беше успала. Заварваме я в леглото. Тя не се сърди, че нахлуваме така в личното й пространство и намира начин да се усмихне, макар и леко на една страна. Дежурната детегледачка днес се похвали, че двама от постоянно лежащите пациенти следобед са ходили в гърнето, а не в памперсите.

Едно от момчетата тук вече е на 17 години, но го хранят със спринцовка.
Така е, откакто се е родил, а иначе прилича на дете на 6-7 г. То има изразителни, красиви очи и дълги мигли, но е затворено в много увредено телце. Въпреки това ни се усмихва. При него бе дошъл лекар, за да обработи раната от лека козметична интервенция. Когато времето е хубаво, той и момичето, което по цял ден лежи в креватчето си и няма шанс да проходи, излизат на слънце. Най-големият възпитаник на центъра е на 19 години, но не можеш да му дадеш повече от 10. Така е и с останалите деца тук.

Най-любвеобилна е Деси, чиято коса днес е сплетена на красива плитка. След като чу гласовете на чужди хора, веднага се запозна с нас по нейния си начин - опипа ни до главата и се усмихна. Сама отиде да се преоблече и макар да не вижда, стигна самостоятелно до спалните помещения.

Третият от „школския екип" се оказа омаломощен от рехабилитацията и учебните занятия. Силите му стигнаха, за да се добере до средата на хола, където се простря на поставения съобразно навиците му спортен дюшек. И така потъна в почивка, докато си тръгнем.

Четвъртият ученик се оказа с доста проблемно здраве - незрящ аутист, който е и с други увреждания. „Когато дойде при нас, не позволяваше на никого да я докосне. Чудехме се дали ще се промени. Сега обаче се движи с наша помощ, обича да й говорим", казва Дияна Дянкова. В потвърждение на думите й, когато решихме да излезем от хола, малката я хвана за ръката и не искаше да я пусне. Малко убеждение и успехът бе постигнат.

Неотдавна на рожден ден тук са били от ЦДГ в квартала.
Празникът се оказал великолепна идея, холът се изпълнил с детска глъч и смях, а лицата на момчетата и момичетата от центъра грейнали. Сега се надяваме спомоществователи да ни помогнат да направим детска площадка навън, разказва директорът на Центъра от семеен тип.

Източник:
в-к Позвънете

Коментари

1
Kaloyan Rizov
2014-09-24
Добар ден как сте как се развиват нещата при вас как варви развитието на децата има ли семеиства които искат да дадьт шанс на децата за пьлноцен живот Биь искал да ви кажа че ако мога да помогна с нещо на вас и дечицата сам на вааша страна 0886 64 64 10/ 052 75 76 22 Калоян Ризов преди време сьм бил на стаж при вас и дечицата Благодаря ви всичко добро и кьсет на вас и децата