Съвети от педагога


Защо децата се карат ?

Защо децата се карат ?

Децата, независимо от разликата в годините винаги се карат помежу си. В това няма нищо притеснително, много е важно обаче вие като родители да не се паникьосвате и да не изпускате нервите си правейки от мухата - слон. Според психолози съперничеството между децата са задължителни и изграждат у подрастващите способности, които са важни за живота им занапред. Чрез караниците се изгражда самочувствието на децата, чувството им за справедливост и толерантност. Когато едното дете се почувства ощетено от друго, то започва да търси правата си и да се защитава, което е важно умение. Чрез споровете децата се учат да комуникират помежду си, научават, дори и да не осмислят къде е границата на търпимост на събеседника, а след това използват това знание в своя полза. Родителите не трябва да взимат на вътре обидите и крясъците, които детето си разменят. Знайте, че има съвсем логическо обяснение за постъпките на децата. Не оставяйте децата да побесняват, защото те може да се изядат тъй като не знаят кога да спрат.

Защо децата се възприемат като съперници ?

Децата могат да се заядат и да се изпокарат заради какви ли не неща - кой, с коя играчка да играе, какво да гледат по телевизията, кой ще седне зад татко в колата, кой има повече сладолед, кой е по-умен, кой е по-висок, кой е по-силен, или по-красив ... темите са безброй и са безобидни в най-честите случаи. Съжителството в един апартамент и още повече в една стая с друг човек понякога може да отнеме време. Една от най-разпространените причини, поради която децата са винаги в съперничество, това е обичта и отношението на родителите. Всяко от децата се стреми да бъде обичано, обгрижвано, да получава всичко от което се нуждае както материално, така и духовно. В този смисъл ако изпълните прищявка или най-обикновено желание на едното си дете, а в следващия момент не изпълните молбата на другото, то това веднага ще бъде разтълкувано. Първия малчуган ще се почувства по-добре и по-сигурен, че има подкрепата ви, а вторият ще се чувства ощетен. Както знаете фантазията на децата е доста крилата и те лесно измислят истории, които успяват за себе си да подкрепят и с доказателства. Имайте предвид, че децата не правят разлика в това дали желанието им изисква някакви финанси, дали е свързано със свободното ви време, или с храната за вечеря. Детето отчита само това случило ли се е или не нещото, което иска без да пресява то възможно ли е изобщо или не. В този смисъл внимавайте да не създадете без да искате предпоставки едно от децата да се почувства в неудобно положение. Възрастта, в която децата са най-жестоки е от 7 до около 12 годишна възраст. Разликата в годините обаче не е нито гаранция за наличие, нито за липса на караници между малчуганите.
- Винаги имайте предвид, че децата са много субективни и рядко успяват да се поставят на мястото на другия.
- Децата се конкурират, защото се чувстват несигурни, опитват се да намерят мястото си както в семейството, така и навън, а това понякога е малко стресиращо и притеснително за детето. Затова и то залага на агресия и обиди, защтото от съвсем рано децата научават, че това са лоши постъпки, но в тези ранни години, именно тези постъпки са единственото им оръжие.
- Децата често злорадстват, което най-често идва в повече на родителите. В тази възраст малките обикновено не умеят да си играят заедно на колективни игри, защото никой не иска да изгуби, а когато това се случи "победителят" започва настойчиво да обяснява колко е велик и страхотен, колко е добър и как другия е слабак. Това определено идва в повече на повечето деца.

Родителите са тези, които трябва да се разпореждат в караниците и то с търпение и обяснения, а не с допълнителни крясъци и наказванки. Обяснявайте на децата, че всеки е добър в нещо, изтъкнете качествата на едното и на другото. Обяснете им, че никой не иска от тях да са еднакво добри. Всеки трябва да цени себе си и да развива себе си. Обяснявайте им, че това дали единия бяга по-бързо не е причина нито да бъде повече, нито по-малко обичан. Създайте нормална атмосфера, в която децата да се чувстват спокойни за позициите си в дома.

Помнете, че има няколко неща, които никога не трябва да правите и няокои, които са задължителни за да бъдете спокойни както вие, така и децата ви :
- Никога не сравнявайте едното дете с другото. Избягвайте децата да чуват подобни разговори, независимо дали ги водите с тях, или вие говорите с приятелка по телефона. Не сравнявайте и вашето дете с някое друго познато дете. Така вашият малчуган може да се изплаши, че вие предпочитате друго дете пред него.
- Когато имате свободно време, прекарвайте го в игри и разговори с децата, опитвайки се да ги научите да бъдат от една страна самокритични, от друга да познават добре собствените си възможност, да имат уважение и достойнство. Не забравяйте приказките, от които децата сами си вадят поуки, също така за по-голяма достоверност и доверие разказвайте истории и от личния си опит.

Как да накарате детето да се чувства уважавано и ценно ?

Обособете места, където децата да имат възможността да си играят, четат и учат самостоятелно. От личен опит знаете, че понякога човек има нужда да остане сам с мислите си и да прави каквото е решил, без някой да го прекъсва. Това важи и за децата, нека те имат спокойствието да си играят, рисуват или четат без другото дете постояно да се закача.

За да се чувства всяко дете важно за семейството трябва те да имат някакви ангажименти, които са важни за всички вас. Нека сами си подреждат стаята и играчките, да оправят леглото си и други дейности, зависимо колко са големи децата. По този начин те ще се състезават и в изпълнението на тези задължения. Не забравяйте да поощрявате еднакво двете деца, да им благодарите за това което правят и да им казвате, че много са ви помогнали. Така те ще знаят, че са ви необходими, че имат някакви отговорности и това ще ги кара да се чувстват уважавани. Не прибързвайте да се карате ако някое от задълженията не е изпълнено. За да не се опорочи идеята дайте на децата такива ангажименти, които попринцип са им интересни, а не такива които са им скучни и досадни.

Взаимоотношенията между децата в едно семейство винаги са сложни, по-малките искат да правят неща за "по-големи", а от своя страна по-големите винаги важничат с фразата "не можеш да правиш това, ти си още много малък". Не бързайте да се намесвате в такива спорове, нека сами намерят правилното решение, защото така се учат да общуват едно с друго и изграждат характера си. Във всеки един момент обаче се старайте да приучите децата си да бъдат приятели, да се забавляват заедно вместо да си завиждат или да гледат на другото дете като на конкурент.
 

Коментари

1
Ева
2014-08-17

Много хубава статия!