Съвети от педагога


Възпитание на единствено дете в семейството

Възпитание на единствено дете в семейството

Това дали детето е единствено в семейството или не, е от съществено значение за възпитанието, което получава. Когато са повече от едно, самото отношение на родителите към децата им е различно. Грижите и вниманието се разпределят, по-ниска е степента на задоволяване на капризите и тази на възможността да си налага. Обикновено в по-неизгодна позиция е по-голямото дете. По-малкото винаги си остава по-малко, то се толерира заради това, че е по-слабо, по-беззащитно в очите на родителите. По-голямото винаги е натоварено с отговорността да му помага, да го закриля, да се грижи за него. Но все пак, родителите често забравят, че то също е дете и също има нужда от грижи и детство. Това дава различни отражения, в зависимост от индивидуалността на детето. Характерни са по-висока степен на амбициозност, старателност, нужда от одобрение,  комплексираност, неудовлетвореност, неувереност. Малкото дете обикновено е по-разглезено, егоцентрично и уверено.
Когато детето е единствено в семейството, възпитанието  му протича по съвсем различен начин. То е обгрижено всякак от двамата родители, те се вманиачават в него, тъй като е единствено. Те живеят за него и влагат цялата си любов, грижа и средства в него. В повечето случаи това продължава до по-напреднала възраст. Това създава у подрастващия човек чувство за наивност, оформя представа за един розов свят, в който той живее почти цял живот и създава предпоставки за невъзможност да се справи сам дори с обикновени ежедневни ситуации.
Положителното в този тип отглеждане е, че детето е щастливо, спокойно за бъдещето си, със задоволени материални и личностни потребности и ще изисква да ги получи и от живота си в обществото.
Отрицателните аспекти обаче, са доста повече от положителните. Когато се смеси с обществото, свикналото на подобен начин на живот дете преживява изключително много личностни конфликти. То упорито настоява на това, което смята за даденост, когато това не стане приема ролята на жертва без да полага усилия да преодолее себе си и мързела си. То е свикнало всичко да му се дава наготово и съвсем осъзнато не желае да се социализира. Връзката между родителите и единственото им дете е много по-силна от семействата с повече от едно деца. Негативната страна на това е, че в продължава и при вече порасналото дете, то не може да се откъсне емоционално от родителите си. Мисълта за това му носи чувство на несигурност,  множество страхове, като водещи са страха от изоставяне, отхвърляне и самота. При загуба на родител настъпва психически срив.
Това е единият вариант за развитие. Другият е точно противоположният! Когато родителите на единствено дете осъзнават вероятно подобно стечение на обствоятелствата, те се стараят умишлено да изградят от него самостоятелна личност, защото са наясно, че няма брат или сестра, на които да разчита напред във времето и на практика, ако тях ги няма остава сам. Тогава се възпитава един адекватен, способен и стъпил здраво на земята човек, без в същото време да му липсват родителска обич и внимание.
Определено вторият тип родителско възпитание е по-полезен и за родителите, и за самото дете!

Коментари

1
МАЙКА
2011-05-26
ТОВА СА ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ. КАТО ДЕТЕ СЪМ ИМАЛА ОГРОМЕН СТРАХ, ДА НЕ ЗАГУБЯ НЯКОЙ ОТ РОДИТЕЛИТЕ МИ , ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМАХ БРАТ.СЕГА СЪМ ЗРЯЛ ЧОВЕК И ИЗОБЩО НЕ ОБЩУВАМ С БРАТ МИ -ТОЛКОВА СМЕ РАЗЛИЧНИ , ЧЕ ДОРИ НЯМА ЗА КАКВО ДА СИ ГОВОРИМ. ВСЕКИ ДЕН НАБЛЮДАВАМ МАЙКИ , ГЛЕДАЙКИ МОЕТО ДЕТЕ В ПАРКА , КОИТО САМО СЕ ЧУДЯТ НА КОЙ ДА ПРЕХВЪРЛЯТ ГОЛЯМОТО СИ ДЕТЕ И НА КОЙ ДА ГО "ПЛАСИРАТ"--МНОГО МИ Е ГРОЗНО И НЕПРИЕМЛИВО--И АЗ СЪМ БИЛА ПЪРВО ДЕТЕ. ПРАЩАХА МЕ НА СЕЛО . ИСКАЛА СЪМ ДА СЪМ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ И БЛИЗО ДО МАМА , ОБАЧЕ НЕ СЕ СЛУЧВАШЕ. ИСКАЛА СЪМ ДА ПОПИТАМ ЗА НЕЩО, ДА СПОДЕЛЯ, НО НЯМАШЕ КОЙ- МАМА БЕШЕ ВКЪЩИ И ГЛЕДАШЕ БРАТЧЕТО...ТАКА ЧЕ АКО НЯМАТЕ ДОСТАТЪЧНО СРЕДСТВА И НЕ МОЖЕ ДА ОТДЕЛИТЕ НУЖНОТО ВРЕМЕ И ВНИМАНИЕ НА ВСЯКО ОТ ДЕЦАТА СИ , НЕ ПРАВЕТЕ ВТОРО!
2
Дени
2012-04-19
Пълни глупости!!! И като по - малка, и сега съм много самостоятелна, дистанцирана от родителите си, въпреки че съм единствено дете. Може да се каже че въобще не разчитам на тях, а всичко си върша съвсем сама.
3
майка 1
2012-04-20
И аз споделям мнението на "майка" това което е писано е само теоретично.