Съвети от педагога


Детските фантазии

Детските фантазии

Като възрастни забравяме, че преди години смело сме мечтали и сме прекроявали света представяйки си, че сме герои, принцеси, морски създания или летящи супер човеци. За разлика от възрастните, малките много по-често правят опити да направят реалност всичко това, което е в съзнанието им. Самият акт на фантазия е възможност за възстановяване на душевното равновесие, това е и причината да е толкова важно всеки малък човек добре да овладее тази техника. 

Има ситуации, при които децата разказват въодушевено какво са преживяли, очевидно вярвайки в разказите си. Това е нормално особено за децата до около 4-5 годишна възраст. На тази възраст все още е невъзможно за голяма част от малчуганите да направят разлика между реалното и представите си. Това стресира много родители най-често напълно безпричинно. Въпроси от рода "Какво се случва с детето ни?", "Има ли нужда от психолог или психиатър?" са неоснователни ако безпокойството ви е пробудено от безвредни детски фантазии. Вместо да се паникьосвате, че не разбирате за какво говори детето, вие трябва да се постараете да го научите да фантазира и най-вече как да използва фантазиите си.

Има няколко начина, чрез които можете лесно и забавно поднесено да накарате детето да развихри въображението си.

Първият разбира се е свързан с приказките, с които трябва да започнете от съвсем рано. Около 2 - 2,5 годишните деца вече трябва да бъдат добре запознати с най-известните и забавни приказки, макар и разказвани малко по-накратко. Именно това изкуство представлява основите на по-нататъчното умение на детето да фантазира.

След преполовяването на втората годинка е добре да започнете най-различни игри с така наречените предмети - заместители. Тук вече вие можете да развихрите вашата фантазия до краен предел демонстрирайки различен подход на мислене пред детето. Обръщайте някой стол и клатейки се и издавайки звуци отивайте на гости при баба и дядо с колата - стол. Разказвайте какво виждате по пътя, давайте думата и на детето, задавайте му въпроси, например дали то вижда големия замък в далечината, дали вижда кончето на поляната в хола ви и т.н. Този тип игри могат да бъдат наистина много, преспивайки детето можете да поиграете на коли, като използвате завивката за гараж. Играйте си с детските чорапчета като със семейство червейчета, измислете им битие - какво и как се случва в пухеното семейство, кой - какви роли и задължения има и как ги изпълнява.

За да работите едновременно върху въображението и физиката на детето играйте на игри, в който вие заедно заемата образи на вазлични вижотни. Единия ден си играйте на котета - пълзете и мяукайте. На следващия бъдете жабки и подскачайте из стаите. Бъдете и птици, махайки неуморно с ръце.

Един от проблемите, ако можем да го наречем проблем, с който родителите често се сблъскват е прекомерното количество разнообразни играчки, които се продават. Майките и татковците бързо стигат до извода, че децата губят интерес и забравят завинаги играчката, която са получили само преди ден - два. Това има своето обяснение. Играчките, котио купуваме са като всеки истински предмет. За момичетата се продават чайници, които кипят, ютии, които изпускат пара и какви ли не кукли барбита - барби принцеса, домакиня с престилка, майка, колоездачка, тенисистка и др. Момчетата пък притежават напълно реални автомобили с отварящи се врати, светещи фарове и движещи се с батерии, пистолети, които се зареждат и изстрелват топченца и т.н. Това убива необходимостта детето да си представя каквото и да е с тази играчка. Ако сте забелязали, че и вашето дете след като изпробва всички възможности на новата си придобивка и после я захвърли на една страна, опитайте да вземете играчка, която не е досущ като истинският предмет и подтикнете детето да мисли какво може да прави тя.

Най-вероятно ви се е случвало да изчезнат всички бомбони от чинийката и на въпроса " ти ли ги изяде ", детето да отговори с "не, дойде едно детенце и то ги изяде". Тук ситуацията е следната : детето наистина се е изкушило, изоло ги е, може би е знаело, а може би не е смятало, че прави нещо нередно. Задавайки му въпроса си с укорителен тон, малчуганът разбира че нещо не е наред и впряга въображението си за да се измъкне от неудобната ситуация. Да реагирате остро наричайки детето "лъжец" или питайки го "защо ме лъжеш", особено за малките е много погрешна тактика. Детето още не може да дефинира за себе си кога лъжата е лъжа и кога фантазията му е лъжа. Бъдете внимателни в изказа и критиката си. Това не означава да оставите постъпката безнаказана, просто обяснете защо не е трябвало всичките бонбони да се изядат. 

Бъдете сигурни, че чрез игрите и общуването с възрастните децата ще се научат да правят разлика между истината и фантазията. Това, което до голяма степен зависи от вас е да научите детето да се чувства комфортно в своя свят и да знае кога и как да го използва.

Коментари

1
krisi
2011-03-09

ммм...