Съвети от педагога


Разочарованото дете.

Разочарованото дете.

Децата са особено сложни и раними личности. Те често могат да останат объркани или неразбрани. Липсата на достатъчен жизнен опит и знание за света и хората кара не рядко децата да се чувстват разочаровани. Това е комплексно усещане, събиращо в себе си безсилие, гняв, обида, неразбиране, безнадеждност ...

Ние големите сме на ясно, че човек се разочарова често, че никога не сме застраховани кога точно това ще се случи. В повечето случай имаме обяснение защо нещото се е случило, знаем и умеем да се справим със ситуацията. Умеем да контролираме себе си и успяваме да преодолеем неприятностите и да продължим нататък. При децата обаче това никак не е лесно. Те преживяват всичко много силно и болезнено. Комплексното усещане за разочарование им се струва смъртоносно и неприодолимо. Всъщност всичко това е въпрос на обяснение, възпитание и разбиране.

Задавали ли сте си въпроса как така има хора, които обичат екстремните и неизвестни ситуации в живота си и такива, които изпадат в истерия или дори депресия кога нещо такова им се случи ?

Умението да се справяш с различни ситуации се придобива още в детските години, когато човек се сблъсква с първите си проблеми и конфликти. Едно от много важните неща, които трябва да обясните на детето си е, че то може и има правото да сгреши, да падне, да не успее в нещо от първия път. То трябва да умее да оценява правилно какво е необходимо за даден успех и какво умее или какво усилие полага то за да успее. Детето ви трябва да бъде реалист за да избегне до голяма степен разочарованията. Дори когато вие сте имали надежди, но нещо не се е случило, не бива да показвате слабостта си. Нека детето има пример във ваше лице за това как човек трябва да се справя в различни ситуации. Когато нещо не се е стекло по предвидения от вас начин, разсъждавайте на глас, структурирайте действията си и следващите си ходове. Нека детето знае, че има изход от всяка ситуация, че трябва да помисли, да работи за нещото, а не да се отчайва и самосъжалява.

Напълно нормално е малкото дете силно да протестира, когато вие внезапно решите да си тръгнете от люлките. Детето цял ден е очаквало този миг и за него не е важно какви са вашите предпоставки за по-ранно тръгване. То е имало едни очаквания за протичането на вашата разходка, а вие ги проваляте. Нормално е и малко по-голямото дете силно да се разстрои когато другарчетата хукнат да играят на някъде без него. Важно е периода, в който детето е тъжно и леко депресирано да не продължава прекалено дълго. В такъв момент вие трябва да говорите с него, да му обяснявате причините за ваше или чуждо действие. Трябва също така да му предоставите идеи за действие - алтернативи, чрез които да се справи със ситуацията. Недейте да се карате и да утежнявате ситуацията, детето така или иначе изживява труден момент.

Обмислете дали вие също не създавате напрежение с изискванията си. Детето не трябва да се страхува от вас. Не трябва водещата му мотивация да е притеснението от вашата реакция. То трябва да усеща подкрепата ви независимо дали става въпрос за училище, за отбора, в който играе или за отношенията му с останалите деца. Напътствайте го и направете така, че то да има доверие във вас. Не поставяйте летвата прекалено високо, това е типично за родителите, които изобщо не познават децата си, които не знаят какво могат те, които не знаят какво искат децата им и какво те харесват.

Когато детето е изпаднало в паника или е разочаровано, изяснете с него причините. Какво го тревожи, от какво се страхува в случая. Като всеки голям може да се е изплашило от смъртта, от това, че може да изгуби някого или нещо, дори това на пръв поглед да е безпочвено за вас и да няма повод за подобни тревоги у детето. Най-често малките се страхуват от това да не спрете да ги обичате. Дайте сигурност и уюут на детето си. Трябва да го научите да се справя със сложните ситуации без да се срива нито психически, нито физически. Това води до прекомерно количество стрес, който няма да е полезен на детето нито сега, нито когато то вече е голям човек.

Ето както можете да направите вие за да изградите характера на детето :

- В извънредни ситуации (за вас или за малчугана) реагирайте хладнокръвно и спокойно. Никога не се панирайте пред детето. Вашето спокойствие в екстремните моменти ще убеди детето, че не се случва нищо страшно, че има какво да се направи и че в крайна сметка всичко ще е наред.

- Недейте да се възмущавате или да се карате на детето в момент, когато то буйства против нещо случващо се с него. Децата нямат способността да бъдат съобразителни : Фактът, че след малко ще завали за едно дете не е причина да прекрати игрите си, но за вас е да се приберете. Изяснете случващото се и никога не се карайте. Не забравяйте, че малкото ви дете в този момент страда неразбирайки нито вас, нито случващото се. Ако не говорите с него, лесно ще загубите доверието му.

- Не се присмивайте, не критикувайте и не показвайте грешките на детето безцелно. Никога не правете това за неща, за които знаете, че детето е положило усилия. Можете да се шегувате с детето как се е подхлъзнало и е паднало, да го имитирате и т.н, но трябва да сте на ясно, че ситуацията е удачна и че детето усеща това като игра и смешка, а не като присмех. Границата е тънка, ако не сте уверени в знаците, не го правете. Ако все пак трябва да обсъдите грешките с детето, отново подберете момента. Не трябва този тип разговори да се провеждат пред външни хора. Не може да роните авторитета на детето пред други деца, пред родителите им или дори пред непознати. Децата лесно се засрамват, това може да изглежда безвредно за вас, но всъщност може да изгради комплекси, които да съпровождат детето през целия му живот.

- Разпитвайте детето за случващото се с него, искайте обяснение за чувствата му, за това как то възприема нещата, никога не гадайте за преживяванията му !

- Изказвайте подкрепа, кажете му, че знаете как се чувства, че разбирате трудността, но че знаете, че има изход от ситуацията. Децата, които усещат подкрепа от родителите си много по-лесно възприемат и преодоляват подобни сътресения.

- Разсейте детето, ако видите, че прекалено дълго се е вглабило в лошото си настроение. Като по-големи ние знаем какво харесваме да правим и как да се освободим от тежестта. Децата обаче не могат това, затова измислете нова игра, вземете нещо сладко, което детето обича и се занимавайте с нещо заедно ... рисувайте или сгответе някоя фкусотия.

- Тъсете и намерете заедно изход. Подавайте въпроси, чрез които да насочите детето към верния отговор. Нека то само достигне до идеята как трябва да се справи със ситуацията. Така едновременно детето ще придобие самочувствие, че може да се справи и ще знае, че вие също сте участвали, че сте му помогнали и сте били с него в трудния момент. Така следващия път ще е по-лесно и за двама ви.

- Незабравяйте да му показвате колко го обичате, колко е важен и ценен. Каква значи за вас. Когато децата се усъмнят в нещо, често се усъмняват и във всичко останало. Не позволявайте вие да сте част от разочарованието.

По правило всеки човек има собствен подход за справяне. Най-вероятно детето ще усвой голяма част от вашите способности. Ако вие не падате духом - и то няма. Ако вие успявате да запазите самообладанието и настроението си - и детето ще успее. Научете как трудностите да бъдат мотивация за детето, а не повод за съмнения и колебание в собствените сили. И най-вече не преставайте да бъдете част от душевния свят на детето си. 

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.