Съвети от педагога


Въображаемите приятели на децата.

Въображаемите приятели на децата.

Има много примери за това, как децата си измислят въображаеми приятели, други деца, домашни любимци или одушевяват любимата си играчка. Една от емблематичните истории е за Карлсон, който живее на покрива. Много голяма част от родителите, чиито деца разговарят или си играят с такъв въображаем приятел изпадат в паника. Често се чудят дали има необходимост да заведат детето си на консултации при психолог. Истината обаче е, че в това няма нищо лошо.

Най-често това е период, който настъпва между втората и четвъртата годинка. По-често въображаеми приятели имат децата, които нямат братче или сестриче. Онези, които все още не ходят на детска градина и които нямат постоянен кръг от другарчета в игрите си. Най-общо може да се заяви, че въображаем приятел има всяко дете, което по една или друга причина се чувства самотно, неразбрано и което не е задоволено в емоционален аспект.

Момченцата често имат невидими приятели, които са малко по-големи от тях. Това може да е с цел защита, ако се чувстват несигурни в определени ситуации или на определено място в ежедневието си. Така, когато детето се почувства уязвимо, може да заяви "Ще кажа на приятеля ми да те набие", а това може да сплаши конфликтното другарче и проблемът да бъде разрешен. Момиченцата пък често си представят по-малки от тях другарчета, които закрилят, на които обясняват и напътстват така, както майка им го прави.

Не се чудете ако забележите, че оставено само в стаята си, детето ви започва да разговаря на глас с играчките си, или ако се гони с някой невидим около столовете. Вместо първосигнално да се притесните и да си мислите какви проблеми може да има детето ви, се замислете дали отделеното време за детето е достатъчно за самото него. Има ли социални контакти, достатъчно време ли е навън сред други деца ?! Как комуникират ?! Разбират ли се, или по-скоро се карат ?! Кое дете, на кое се кара ?! След като анализирате ситуацията опитайте да промените аспектите, които мислите, че се нуждаят от корекция.

Говорете с детето ! Питайте го какво правят с въображаемия герой, как си играят, какво му харесва в него и какво не. Слушайте внимателно и с интерес, нека детето знае, че му вярвате и одобрявате това. Не се тревожете, че ако подкрепяте отношенията с невидимия приятел, то той никога няма да изчезне. Обикновено с тръгването на детска градина или на училище детето става много по-ангажирано и останалите деца лесно ангажират съзнанието на вашия малчуган, за сметка на въображаемото другарче.

Този невидим за вас приятел може да бъде наистина много функционален за детето. То може да го използва за оправдание когато направи някоя беля. Да каже : "Не бях аз, беше Рони !". Това е типичен сигнал, че сте наплашили в повече детето си при последните забележки и, че то се страхува от вашата реакция и от последиците. Ако детето се страхува от нещо, то приятелят му може да бъде негов закрилник, да му вдъхва кураж и самоувереност. Това са все качества, които са жизнено необходими за малкия човек. 

Винаги помнете, че един такъв приятел е необходим на детето, точно затова е важно да разберете, кои са качествата, присъщи на невидимия приятел, защото явно това липсва на детето ви. Никога не забранявайте на детето да си говори с този приятел, не го обвинявайте и не му казвайте, че това е ненормално ! Разберете детето и бъдете съпричастни. Може би говорейки именно от името на приятеля си, детето ще ви сподели всичко онова, което не сте намирали време или начин да разберете до сега. Може да се окаже, че именно въображението на детето ви ще изгради един мост между вас. Това може да бъде шанса ви да създадете силна емоционална вързка и доверие с детето си, ако го разбирате и подкрепяте, ако се интересувате и се вслушвате, ако тълкувате всяко негово действие и симптом.

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.