Съвети от педагога


Общуване между родители и деца

Общуване между родители и деца

В момент на гняв казваме на децата си такива неща, които не бихме казали и на най-големия си враг.
Когато нещата преминат изпитваме вина и твърдо решаваме, че това няма да се повтори. Но гневът скоро пак ни завладява и проваля добрите ни намерения. Гневът е най-скъпо струващата емоция в отношенията между родителите и децата.
Нормално е да се ядосваме, нормално е да изпитваме гняв към неща, които ни дразнят, но неумението да контролираме отрицателните емоции още повече засилва проблема. Ако не успее да овладее гнева си по-добре е родителят да сподели какво чувства “Ядосана съм, заради постъпката ти”, ”Дразня се, когато не си оправил стаята”...Квалификации за личността на детето, от типа “ти си безотговорен “…не само, че ще влошат положението, но биха могли при продължително повтаряне да формират личностни дефицити.
Общуването между родители и деца е труден процес, но не и невъзможен. В основата му стои разбирането на детето и преодоляването и контролирането на собствените негативни чувства.
Когато детето желае да сподели свои проблеми, когато търси помощ или защита, твърде вероятно и естествено е то да се чувства притеснено и объркано от своите преживявания и въпроси.

Каква е ролята на тази ситуация? Става дума за цялостното му поведение, чрез което той би могъл да създаде атмосфера на доверие и приемане, добронамерено да предразположи детето към не притеснително и открито общуване. Добрият родител преди всичко е добър слушател.
Важни елементи при умението ни да слушаме е вниманието и окуражаването. Освен вербални сигнали /чрез думи/, ние изпращаме и невербални / начинът, по които седим, движенията ни, жестовете, усмивка, мръщене, свиване на ръцете и др/. Родителят трябва да се опита да види проблема с очите на своето дете. Слушането е сложно умение, на което човек може да се научи.
Следващото значимо умение при общуването с децата е Задаването на въпроси. Има различни начини на задаване на въпроси. И всеки един от тях би провокирал някаква реакция. Един неподходящо зададен въпрос може да доведе до гняв и негодувание. Но задаването на въпрос би могло също и да постави взаимоотношение на основата на доверие и подкрепа.
Ефективният родител умее да задава въпроси, на които не може да се отговори само с “да” и “не”. Този тип въпроси се наричат отворени  обикновено започват с “Как…”,”Какво….”. Използването на думата “защо” при задаването на въпроси поставя детето в защитна позиция и го кара да се чувства, сякаш трябва да оправдава чувствата и действията се. Въпросът “Защо?...” не е особено подходяща формулировка, когато се интересуваме от чувства, мисли, мотиви и подбуди. Насърчавайте детето си да описва своите чувства, мисли и причините, които го разстройват. Задавайте отворени въпроси от типа:
- Как се чувстваш по повод на това, което се е случило?
- Какво точно стана?
- Как ти въздейства ?
- Каква беше твоята реакция?
- Как мислиш, че трябва да постъпиш?
- Какви идеи би предложил за преодоляване на проблема?
- Как ще обясниш ситуацията?
- Разкажи ми, какво се случи?
Родителят може да помогне за постигането на емоционална стабилност на децата си чрез активното слушане.
Колкото по-добре слушаме това, което ни казват децата, толкова по-добре ще ги разбираме. Слушането е труден процес. Често възрастните се затрудняват да слушат децата без дадат съвет или да направят някаква забележка.
Друг важен момент е детето да се ангажира с предлагането и избирането на решение за преодоляване на проблема. Назиданията трябва да бъдат избягвани. Те прибавят срам, чувство на вина и гняв. А тези емоции най-често провокират включването на някой защитен механизъм.
Когато показваме разбиране и съчувствие има по-голяма вероятност децата ви да разберат грешките си и да се поучат от тях. Опитвайте се да сключвате споразумения. Не очаквайте, че децата винаги ще изпълняват поетите обещания, но когато виждат, че вие държите и спазвате обещаното пред тях, постепенно ще формират точност и ангажираност.
Контролирайте собствените си емоции. Гневът е лош съветник и не би решил никакъв проблем, точно обратното би го задълбочил.
Много родители смятат за свое задължение да решават всички проблеми вместо децата си. Тази позиция, както и противоположната, че децата трябва да решават проблемите си сами са крайни и не ефективни.
Помагайте на децата да правят избори. Нека те да знаят, че при даден проблем съществуват много варианти на решение. Всяко едно решение би довело до определени последици. Когато говорим с децата за различните варианти и техните последици, те по-лесно ще могат да направят своя избор.
По-добре е да се правят грешни избори, отколкото нищо да не се прави.
При грешен избор могат да се анализират грешките и това да се превърне в натрупване на опит, който да се трансформира в знание.
Опитвайте се вместо да реагирате на лошото поведение да реагирате на мотива, които стой зад него. Всяко поведение е провокирано от някаква причина или скрит мотив, свързан с неосъзнатите убеждения. Важното е възрастният да разбере убежденията, заради които децата вършат нещо с негативна насоченост. С промяната на погрешното убеждение се променя и поведението.
Когато знаем какво мислят децата за себе си, за другите и света около тях по-лесно ще можете да оказваме положително влияние. Научете децата да споделят. Създавайте взаимоотношения на взаимно доверие и зачитане на различията.
Човек може да общува не само с другите, а и със себе си. Това е умение, което се запазва през целия живот и от него зависят позитивните или негативните мисли и нагласи, самооценката, убежденията, увереността и т.н.
Междуличностното общуване е взаимодействие, колкото индивидуално, толкова и социално.
Изградените семейни модели на общуване се пренасят и в общуването извън семейството - в училище, сред приятелския кръг и другото обкръжение.
Ако детето не е формирало самостоятелно отношение и изграждане на лични позиции в семейството в периода на пубертета ще попадне под силното влияние на приятелския кръг или референтни групи. Не винаги това влияние е с положителна насоченост.
Ефективното общуване е процес на взаимодействия между двама или повече човека насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия за установяване на позитивни взаимоотношения и за постигане на общи резултати. Процесът на общуване оказва влияние върху всички страни включени в него. В основата на този процес е комуникацията. Тя бива:
- Вербална /словесна/
- Невербална
Невербалната комуникация се осъществява чрез движения на тялото и позата, жестове, мимики, промяна в изражението на лицето, погледа, усмивката, жестове с ръцете и т.н.
Ефективното междуличностно общуване между родители и деца може да се осъществява чрез различни форми, но като специфичен човешки продукт, то винаги кореспондира с потребността от обич, доверие, разбиране.
Всеки родител обича детето си. Но обичта означава да бъдеш с детето си, да бъдеш внимателно и толкова дълго, докато се убедиш, че то вече умее да взема правилни решения.
Някак си несъзнателно ние, възрастните, като че ли показваме по-лесно раздразнението и гневът, отколко обичта си към децата си.
Обичта означава нещо повече от това да се грижиш за детето. Тя е свързана с това да останеш до него и да споделиш неговото щастие, успехи, неуспехи и разочарования и да го подкрепиш в реализирането на най-трудните му избори, дори когато не си съгласен с тях.

Камелия Мирчева – психолог

Източник:
http://bg.netlog.com

Коментари

1
кина
2010-09-04
здравейте.до този момент не съм прибягвала до съвети в интернет, как да общувам правилно с детето си.Но винаги за мен е бил най-важен момента с общуването със сина ми и как да постъпя правилно спрямо него, за да расте уверен и щастлив.Напоследък се засилва все повече тревогата ми,че прекалената моя намеса във преценките на 10 годишното ми дете, не води до добри резултати, като под добри имам предвид свързани с щастието и спокойствието на детето. истината е,че се опитвам да го предпазя със съвети от доверчивостта му към всяко нещо,което приятелчетата му си измислят, дори и съвсем очевидно нереални неща.Виждам как децата провокират по-доверчивите от тях и в много случаи тези провокации биха били опасни за детето.Опитвайки се да предпазя детето си от прекаленото предоверяване, усещам как вредя на детето си и то се чувства изолирано от връстниците,с които общува.Съзнавам,че е добре за детето ми да се впише в средата си,но подсъзнателно не одобрявам факта,че 10 годишните момчета са оставени от родителите си до късно-след стъмване навън, без родителски надзор и само с мобилен телефон в джоба на детето за връзка с него.Не считам за правилно това,но когато се опитам да обясня страховете на детето си, то ме упреква че съм единствената майка,която го прибира рано и става обект на подигравки.Мястото,където играят децата е тъмно и е факт,че по тъмно там се събират по-големи деца или възрастни,които не будят доверие.Учудвах се,че другите родители не знаят или не се тревожат толкова от това къде и с кого са децата им по тъмно.Аз определено се тревожа, с което предпазвам физически детето си,но не съм убедена,че емоционалното здраве на детето ми е добро.Искам да помогна на сина си, когото отглеждам сама.Той обожава компанията на връстниците си, винаги е склонен към нови запознанства и подхожда с доверие.Нищо не би го натъжило повече от това да остане без приятели и игрите с тях.Склонен е бързо да прощава и най-егоистичните предателства на деца,които е приел за свои приятели.Харесвам детето си и не искам да го променям.Искам само то да бъде едно щастливо и защитено дете.с уважение кина