Съвети от педагога


Децата и мръсните думи

Децата и мръсните думи

В съвременното общество все по-често виждаме родители да изпадат в паника от употребяваните от децата нецензурни думи. Инстинктивния въпрос, който всички си задаваме е - от къде нашият наскоро проговорил малчуган ги е научил? Дали това е детската градина, училището, приятелите с които играе в квартала ... ?

Всъщност въпросът от къде ги е чуло изобщо не е от най-важните. За добро или лошо децата в днешно време нямат шанс да бъдат съхранени за дълго в уютната среда на дома. Те са с нас в градския транспорт, с нас в магазините, в моловете, с нас са когато отиваме да плащаме сметките си, на пазар ... Стоят редом до нас пред телевизора, започват от рано да се ровят из интернет и така погледнато детската градина и връстниците са най-малкият проблем на малките хора.

На всеки с дете около 4 годишна възраст се е случвало да потъне в земята от срам когато чуе как децата се наричат едно друго докато си играят, или как изведнъж, сякаш напълно естествено и обиграно с детско гласче покрай нас профучава някой ужасен израз. За съжаление това не може да се избегне като феномен. Децата използват думите без да знаят значението им, без да си дават сметка как изглежда това в очите на нас - големите. Те знаят само, че това е нещо, което принципно е забранено, чували са че не е хубаво да се говори така, но все пак това е забраненият - сладък плод. Те експериментират с нас големите и важничат пред другите малките. Показват си едно на друго колко са смели да използват тези думи, демонстрират познанията си когато кажат някоя нова дума или когато измислят ново съчетание между две нецензурни думи. Не е нужно да се впрягате особено много и да си мислите, че сте изтървали юздите на възпитанието. Всичко това за децата е просто забава, затова ще ги виждате често да се прививат от смят назовавайки се с нецензурни думи.

Не предприемайте крайни мерки в опити да ограничите и отдалечите детето си от вредната среда. Контролирайте филмите, които гледа, но няма как да забраните изцяло телевизора. Не е и особено добре да отделяте детето от приятелите му и насилствено да го правите асоциално само и само за да избегнете някоя друга ругатня. Това е етап, който отминава, както много други.

Както вече казахме не е важно от къде детето е чуло думите, а как ще го научите да ги възприема. За да постигнете резултат в тази насока трябва да съумеете да контролирате и себе си в дадени ситуации. Помнете, че личния пример е една от най-ярките пътеводни звезди за малчуганите. Ако вие си позволите да изразявате ярост и употребите някоя мръсна дума, бъдете сигурни, че тя ще се запечата в съзнанието на детето с особен статус. Това няма да е просто лоша думичка, а ще е лошата думичка, която използва мама или пък татко, а щом вие можете и за вас е позволено, какъв аргумент ще изтъкнете пред детето ?!

Макар понякога изблиците на детето да са истински попъдения и определено да са смешни, вие не трябва да демонстрирате, че ви е забавно. Децата се забавляват използвайки тези думи и когато им стане скучно да правят това само в детска компания, прибягват и до демонстрация на новите си умения и пред възрастните. Ако реакцията на възрастен човек е като тази на децата, а именно разсмеете се, подканите детето да повтори и т.н, бъдете сигурни, че ще ви отнеме много усилия и време да убедите детето, че това не е добро поведение. В никакъв случай не поощрявайте детето чрез положителна реакция като смях, защото можете да сте сигурни, че детето ще повтори думите си и пред друга компания със същата цел - за разсмее и забавлява околните.

Не се карайте и не заплашвайте детето. Тъкмо обратното, бъдете напълно равнодушни. Подтикнете детето към разговор, попитайте го дали знае какво значи думата, от къде я знае. Трябва обаче да създадете впечатление у детето, че в тези думи нито има нещо забавно, нито пък страшно, забранено и екстравагантно. Ако няма ответна реакция, на детето скоро ще му стане скучно и ще спре да повтаря вулгарните думи и изрази.

Ако заедно с детето си попаднете в ситуация, където някой употребява неприлични думи, реагирайте бързо и отклонете вниманието на детето. Започнете да го занимавате с каквото ви дойде на ум така, че то да не обръща внимание на думите, жестовете и интонацията на говорещия. Ако все пак детето чуе нещо и му направи впечатление сте длъжни да изкоментирате случващото се. Изразете личното си възмущение, кажете че на вас това въобще не ви харесва (все пак децата държат да се харесват на родителите си и да усещат удобрението им, така че козът с личното мнение е лесен за употреба и доста ефективен). Обяснете защо думите и поведението на човека не са възпитани и дайте шанс на малкия човек да ви зададе въпроси ако има нещо което все пак не му е ясно. Бъдете насреща да отговаряте винаги и по всички поводи, така детето няма да има нужда да търси отговори сред връстниците си.

Ако все пак с времето употребата и удоволствието от използваните нецензурни думи не изчезнат трябва да предприемете някакви действия :
- Постарайте се да накарате детето да бъде откровено с вас. Това ще му позволи да ви признае откъде е научило тези думи и защо ги използва.
- Обяснете на детето, че е неприлично да се произнасят тези думи. Ако във ваше присъствие то произнесе неприлична дума, извинете се вместо него и сменете темата на разговора. Спазвайте правилото да хвалите детето в присъствието на други хора, но да му се карате насаме.
- Не забравяйте, че детето е нащрек и затова внимавайте как се изразявате, дори когато смятате, че то не ви слуша. Мълчаливият упрек от ваша страна понякога е много по-действен, отколкото потокът от обиди.
- Ако детето сквернослови и подражава на приятелите си, опитайте се да поговорите с техните родители – заедно с тях вие по-лесно ще се справите със създалото се положение.
- Опитайте са да разберете дали зад неприличния език на детето не се крият някакви по-сложни проблеми. Често зад “смелите” думи се крие слабост, стремеж за самоутвърждаване и обида.
- Бъдете търпеливи. Възрастта на ината и грубостта отминава и детето ще забрави как ви е карало да се червите пред вашите съседи и приятели. Но само в случай, че вашите уроци по неговото възпитание са били наистина мъдри и справедливи. 

Коментари

1
anelia
2011-09-21

Да, да ... а когато са в пубертета да не говорим. Колкото и да им казваш, че е неприлично, те продължават, а ние родителите ... в дън земя да потънем. Когато са малки добре, ще плеснеш, ще кажеш, а после .... Аххххххххххххх, колкото по-големи стават, толкова по-трудно става. Все пак зависи от самото дете, няма нищо общо с възпитанието.