Съвети от педагога


"Кристалните" деца

След „индиговите деца” се появи друго понятие, за да обобщи новите симптоми, които започнаха да се проявяват у родените след 2000 г. деца. Според Луи Карол, автор на първата книга за децата индиго, новите деца са кристалните – „индиговите с артистични наклонности”.

Според традиционната медицина, зачестяват случаите на аутични деца, дефинирани като кристални. Къде е истината? Критериите за диагностика на аутизма са еднозначни: аутистът живее в свой собствен свят, няма вътрешна връзка с обкръжението си и другите хора. Аутистите не говорят, тъй като те са безразлични към общуването. Ако сте имали контакт с кристални деца обаче, знаете, че са пълна противоположност на аутичните – те са най-бодрите, общителни, дружелюбни, чувствителни, добри и социално активни деца. И още една разлика – кристалното дете спонтанно помага на страдащите, а аутистът по-скоро не би го направил.

Чупливи ли са кристалните деца?

Трудно е за възрастните да открият златната пропорция в отглеждането и възпитанието на кристалните деца. Те са изключително сензитивни. Сетивата им работят с изострена чувствителност и затова не обичат силния шум, силната изкуствена светлина, тълпата и скандалите. Крясъците или агресивността ги нараняват вътрешно и затова те се затварят в себе си, за да се защитят. Ако възрастните около тях не им осигурят спокойна и сигурна среда, те се изолират все повече и отказват да контактуват с този агресивен, жесток и нараняващ свят. Така се стига до пълен разрив в общуването и можем завинаги да изгубим връзката с такова дете.

Проба – грешка

За жалост, в моя личен опит на психолог, преобладават случаите, когато отчаяни родители водят детето си, с което връзката – тънка като нишка – във всеки един момент може да се скъса. Тези деца са толкова уплашени, разочаровани и наранени, че изграждат стена към света – било с отказ да говорят, с аутични симптоми, алергии или излъчване на силна враждебност, която обаче никога не преминава в агресия. Защото те не са способни да наранят другите. Доста често такива деца изглеждат апатични и не изразяват чувствата си, за да не наранят другия и да му спестят евентуално разочарование.

„Езикът”, на който общуват кристалните деца, е трудно разбираем и много интуитивен. Необходимо е време и търпение, за да спечелим отново доверието им и да докажем, че наистина ги подкрепяме. Болшинството от възрастните не са готови за такива изпитания и трансформации на своите методи на възпитание и мироглед. Така или иначе, те се променят след време, но по трудния начин, след много страдания и вътрешни терзания за вина, самообвинение и отчаяние. В България преобладава тази горчива практика. Изключение са родителите, които се вслушват в своята интуиция и разчупват онаследените модели. Такива родители отглеждат детето си както им подсказва сърцето – с много любов и вяра, че то е чувствително и интелигентно, но крехко и уязвимо.

Индиговата „НЕ” и кристалният „ДА”

Моя приятелка има две деца. Дъщеря й, по-голямата от двамата, е индигова, а синът й е кристален. Кръстихме дъщеря й „Не”, а момчето „Да”. Бунтарката недоволстваше по всякакъв повод, отричаше всичко и повдигаше адреналина на родителите си. Вече порасна и насочи буйната си енергия към морска биология. Малкият „голям кристал”, с достолепие и абсолютно спокойствие посреща всички предизвикателства и създава усещането, че нищо не може да го разклати. Винаги започва изречението с „Да!” или „Може” и сякаш осветява пространството около себе си с покой и хармония. В негово присъствие човек се чувства вдъхновен, далеч от дребните проблеми на ежедневието и е готов, в тръпнещо очакване да получи послание свише или да отскочи нависоко, вътре в себе си. Когато ми гостува, това кристално момче разглежда картините в арт центъра и разпитва с такова внимание и интерес, сякаш това е най-важното нещо на света. Чувствам се като при посещение на царска особа, която изисква пълно отдаване и пълна концентрация, без това да ме изтощава или уморява. След това се чувствам откъсната от обичайните неволи на живота ни, носена в поток от вдъхновяващи мисли и идеи, които ни спохождат в много специални мигове на просветление.

Кристалните деца, според определението на Дорийн Върчу, автор на едноименната книга, са обгърнати от красиви, многоцветни, аури в пастелни оттенъци, подобни на ефекта от кварцовата призма. Можем да ги познаем по следното:

◦В повечето случаи са родени след 1995 г.
◦Имат големи изразителни очи.
◦Изключително сърдечни са.
◦Проговарят късно.
◦Притежават изумителен музикален слух.
◦За да общуват, използват телепатичните си способности.
◦Имат здрава връзка с природата и животните.
◦Проявяват се като лечители.
◦Интересуват се от кристали и камъни.
◦Отличават се с невероятна артистичност и креативност.
◦Предпочитат вегетарианска храна и сокове.
Защо са тук?

Може би това е водещият принцип, който защитават кристалните деца - Сърцето е връзката с Бог, с висшата ни същност, с духовното ни начало и ако оставим то да ни напътства, животът ни ще е по-красив, по-хармоничен и пълноценен. Това е посланието на кристалните деца. Те, като индиговите, искат пълна промяна на реда и отношенията в света.

Кристалните деца имат много общи черти с индиговите. Те са много интелигентни, интуитивни и емпатични, но не са бунтари, а „омиротворители”. Правят всичко с личен пример и без много думи. Не обичат да са център на внимание, но присътвието им не остава незабелязано. Силното им излъчване създава усещането за общуване със зрял и мъдър човек, който може да ви успокои, да ви даде съвет, да ви утеши и да разсее всичките ви страхове и съмнения. В тяхно присъствие не ви идва наум дори да се държите като с дете, да се глезите или да казвате неща, в които не вярвате. Кристалните деца изискват пълни реформи в нашето общество, уважение към природата, равноправно зачитане на всички форми на живот на планетата Земя. Кротко и неумолимо изпълват живота ни и преобръщат неусетно мисленето, поведението и целия ни мироглед.

 


Източник:
www.sharenobg.com

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.