Съвети от педагога


Децата и парите

Децата и парите

Тази тема е много „хлъзгава” и много трудна за описване с малко думи, защото е част от цялостния процес на възпитанието и е чисто концептуална. „Парите” не са тема, по която можем да си променяме мнението според-както-дойде. Това е тема, подобно на всички други, отнасящи се до възпитанието на децата ни, по която трябва да имаме ясно изградено виждане и мнение и да следваме принципите си с възможно най-малко отклонения. Темата „децата и парите” е изключително съществена и всеобхватна и доказателството за това е просто: Ако от следващия текст, премахнете думата „пари” и я замените, с която и да е друга от контекста на възпитанието, текстът ще продължи да бъде смислен.

За тези, които вече са готови да ме апострофират, че „финансовото възпитание” на децата ни зависи от конкретните ни финансови възможности, бързам да кажа: НЕ, не зависи, но ако не ви се чете, не сте длъжни.  

Независимо от възрастта на детето, моделите условно се разделят на три:

Модел 1: Задоволяване и презадоволяване на всяка цена, за да расте детето със самочувствие и превъзходство.

Модел 2: Умереност и баланс.

Модел 3: Лишения и ограничения, съзнателно наложени от нас, за да се приучава детето към скромност и икономичност.

Тези модели са свързани и с два от параметрите на нормална семейна среда:

  • децата растат без липси, застрашаващи здравето им. Имат достатъчно като количество, качество и разнообразие храна, достатъчно дрехи и аксесоари и удобен подслон;
  • децата растат без излишъци, застрашаващи здравето им.

Няма да коментирам вредата от излишъците – тя е очевадна. Мнението ми за вредата от умишлените лишения ще откриете по-нататък в статията. Вероятно вече се досещате, че съм привърженик на модела «Умереност и баланс».

Когато говоря за «липси» и «излишъци», включвам и парите, които са на разположение на едно дете. Под «пари на разположение» разбирам джобните на детето + парите, които ние харчим за него, а под «дете» разбирам човек на възраст до 18 години.

Именно във възрастта от 0 до 18 години се формира отношение на децата към парите (респ. тяхното спечелване и изразходване), затова и казах, че трябва да имате готов модел на поведение, който да следвате.

Децата трябва да имат ясна и реалистична представа за стойността и произхода на парите: от къде идват парите, какво коства на родителите да носят определено количество пари у дома, за какво е разумно да се харчат парите и кое колко струва.

Децата започват да проявяват интерес към парите още на 3-4 годинки, когато влизат заедно с вас в магазин. Това е удобен момент да ги научите кое си струва да се купи и кое – не. Много родители отказват някакво лакомство на децата си, защото им се струва (неоправдано) скъпо или нямат пари в момента, с мотива: «Това е вредно». Тази тактика не е правилна, защото детето вижда, че другите деца ядат подобни неща и им е ясно, че от тях не се умира.

На тази възраст трябва да започнете да формирате в детето реалистичната представа за парите, за която говорех и да го научите на някои особено важни неща:

  • Защо не искате да похарчите пари за едно нещо, а ще ги похарчите за друго нещо.
  • Не всичко, което посочи, ще му бъде купено. Обяснете го така, че то да ви  разбере.
  • За какво служи първата касичка и как и за какво да похарчи паричките от нея. Какъв е смисълът на спестяванията, как се спестява и защо «спестяване» и «лишаване» са две различни неща, както и къде точно е границата между тях.

Децата разбират подобни обяснения, ако са поднесени спокойно, с подходящ тон и подходящи за възрастта им примери. Примерите зависят от вашите принципни разбирания за нуждите и тяхното задоволяване. Възпитанието (та било то и по отношение на парите) е индивидуално.

Важно е да не пропускате «финансовото» възпитание на детето на възраст до 7 години, защото на 7 децата тръгват на училище и светът им се променя коренно. Започват да прекарват много повече време без вас и започват да имат нужда от джобни. Изведнъж се оказва, че е важно за какво ги харчат.

Много родители имат проблеми с децата си когато те тръгнат на училище. Много деца, които не са имали (макар и само) теоретичен опит с парите, като получат джобни не знаят какво да правят с тях (дават ги, губят ги, купуват си от онези «вредните» лакомства, вместо водата, за която са отишли в лавката).

За да свикне едно дете да борави с пари, то трябва да разполага с пари. Възрастта, в която детето трябва да започне да борави със собствени пари, е от 7 до 10 години. В този период децата се променят много – стават по-самостоятелни, започват да завързват познанства с нови хора и по нов начин, появява се госпожата, която децата са склонни да боготворят и комуникацията със семейството остава леко на по-заден план. (проверката на домашните, купуването на анцунг за физическо и даването на джобни, не е комуникация!)

По колко стотинки (левчета) на ден ще давате на детето зависи от вашите разбирания. Сумата не е от значение, важно е приложението й: ако му давате твърде малко, има опасност детето да се чувства неудобно сред другарчетата си; ако му давате много – да ги пилее за ненужни/некачествени неща. Трябва да постигнете баланса. В тази възраст той се постига най-лесно, но е нужно всеки ден да коментирате с детето всеки от разходите му и да му обяснявате защо одобрявате (или не) някои от тях. Това е необходимо, не толкова за да сте сигурни, че парите ви се харчат правилно, а за да свиква детето да говори с вас на едно различно ниво.

Целта на всички тези многогодишни усилия е една единствена: да възпитаме един адекватен тинейджър.

Когато детето стане на 12-14 години, нуждите му от джобни пари рязко се увеличават. То прекарва все повече време навън с приятелите си, обядва навън и вие трябва да сте сигурни, че ползва парите за това, за което сте му ги дали.

Детето трябва да разполага с достатъчно пари за средата, в която се движи. Целта е да му осигурим спокойствието да не се чувства лишено в сравнение с  другите деца, но не бива да му създаваме и криворазбрано изкуствено превъзходство.

Ако детето разполага с драстично по-малко пари от децата, с които общува, това е предпоставка за развиването на комплекси, а също и предпоставка за проблеми в бъдеще. (едно отклонение: родителите са отговорни за избор на здравословна среда за детето си и често неправилният избор на училище и среда е следствие от някакъв родителски комплекс. Децата ни не са виновни за комплексите ни и няма начин да ги компенсират.)

Проблемите могат да се изразяват във взимането на пари от родителите тайно, без позволение (за да не кажа «крадене»), взимането на вещи от къщи, с цел залагане или продажба и т.н. Хрумват ми и по-страшни неща, но ще си ги премълча.

Не съм привърженик и на идеята детето да разполага с много пари. Някои родители си мислят, че това възпитава в детето чувство на превъзходство и му създава самочувствие. Може и така да е, но разполагането с видимо повече пари превръща детето в мишена.

В тази възраст е добре да намерите начин да създадете навик на детето да управлява парите, с които разполага. Добър начин е да му давате дневните пари един път в седмицата или пък да му давате някаква сума и да проследявате за колко време му стига. Трябва да му създадете и някакъв коректив. Например: вече всички деца разполагат с мобилни телефони – за да не ограничавате минутите в картата (и да се окаже, че няма как да ви се обади, когато му трябвате), може да се договорите каква част от сметката ще плащате вие и над каква сума ще си я плаща то (от спестени парички). Ако няма спестени, ще се наложи да си ги «изработи» (с къщна работа, примерно).

Ако през всички тези години сте водили достатъчно спокойни разговори за пари с детето си, то няма да се притеснява да ви казва за какво си е похарчило парите, за какво му трябват още и ще може да си прави сметка на парите.

Колкото и смешно да звучи, много деца са травмирани и стресирани на тема «пари». Това обикновено е следствие на присъствието на децата на семейни разправии по темата. Тук е важно да се направи една разлика: Децата трябва да участват в разговорите за семейния бюджет – когато обсъждате покупка, когато пазарувате за ежедневни нужди, когато коментирате битовите разходи. Децата обаче не трябва да присъстват на разправии (ако има такива), а още по-малко да са причина за такива. Ако детето ви е похарчило неразумно парите, които сте му дали, виновен е родителят, а не детето.

Ако не сте формирали в детето правилно отношение към парите до 14 годишната му възраст, вероятността тепърва да имате проблеми с детето си, е голяма.

Когато децата станат на +15 години, животът им отново претърпява промяна. За вас тази промяна е незначителна, но за тях, тя е огромна. Децата ни отново се променят психически и физически, идва времето на новите срещи, новите мечти, новите желания и новите нужди. Колкото и да не ни харесва, голяма част от децата на тази възраст дори пушат, гримират се, висят по кафета, ходят по заведения и какво ли още не. За това им трябват пари. По-добре е ние да им ги дадем и да знаем, че ги ползват за това, отколкото те сами да намерят начин да си ги набавят.

Проблеми с парите на тази възраст обикновено са знак за наличието и на други проблеми, които може би детето прикрива добре от вас, както и знак за някакъв пропуск във възпитанието до тук. Това значи, че трябва да обърнете повече внимание на детето, но трябва да погледнете на него по нов начин и от друг ъгъл.

Проблеми, засягащи темата «пари» на тази възраст, са своебразен зов за помощ и обикновено последното, за което се отнасят, са парите.

Тази тема, както и всички, отнасящи се до възпитанието на децата ни, е безкрайна. Така поднесена, вероятно звучи абстрактно, но вярвам, че всеки читател може да я пречупи през собствения си мироглед, да открие съответните примери и да направи своите изводи.

Целта на статията е да подсети родителите, че децата ни са равни на нас човеци и дали ще ги харесваме когато станат на 16+, зависи само от нас.

 

Източник:
http://www.leeneeann.info

Коментари

1
райна
2012-06-22
добре звучи
2
Силвия
2012-11-20
Да добре звучи но е много общо казано няма примери например как да обясним така че детето да ни разбере особено за 3-4г, е аз не казвам че нещата са вредни ако нямам пари казвам да малкия или големия че сега не мога да го взема защото нямам достатъчно парички.