Съвети от педагога


Има причини да чувате само

Има причини да чувате само "Не" и "Не искам" !

Децата живеят в свой егоистичен свят. Те правят това, което искат и когато си пожелаят. Те могат да кажат "Не" ако се притесняват:
- от неизвестност (например да летят на самолет)
- от промени (преместване в друга детска градина)
- от вероятен неуспех (да рецитират стихотворение)
- от контрол (детегледачка)

Децата много бързо разбират че отказа да направят нещо което родителите ги молят е най-бързия начин да привлекат вниманието им върху себе си.
Преди да реагирате на техните откази, си задайте няколко важни въпроса:

1. Как вие бихте се чувствали на мястото на детето?
Опитайте се да погледнете ситуацията с очите на детето. Може да е уморено точно сега. Или да иска да бъде само. Или да гледа любимото си филмче.
Или да се притеснява за нещо, свързано с вашата молба. Когато се опитате да разберете детето, вероятно ще намерите начин по който то да разбере вас.

2. Дали е по силите му?
Прекалено завишени ли са очакванията ви? Способно ли е детето физически да направи това, което се очаква от него? Разбира ли това, което го молите?
Разбира ли всички ваши думи?

3. Знае ли какво точно трябва да направи?
Научили ли сте го стъпка по стъпка какво точно да направи? Например как да си измие зъбите само? За да придобие определени навици трябва да повтаряте заедно няколко пъти упражнението. Така че се запасете с търпение.

4. Колко задачи може да изпълни?
Ако го карате да си прибере играчките, изключи телевизора и да се облече, дали ще запомни всичко? Може ли да свърши всичко, без да се отвлича от странични неща? Започнете само с една молба, по-късно добавете две и т.н.

5. А вие самите модел за подражание ли сте?
Детето виждало ли ви е да си миете зъбите? Ръцете? Да ползвате салфетки? Имайте предвид че то взема пример от вас.

Неправилната мотивация
Вероятно се дразните, когато детето не изпълнява или "не чува". Стандартните реакции са: "Колко пъти да ти казвам", "Слушаш ли ме изобщо?", "Колко пъти да повтарям?", "Закъснявам за работа" и т.н. И когато и това не помага, родителите прибягват до подкупи и уговорки: "Оправи си леглото и
ще ти дам …" Или заплахи: "Ако не си оправиш леглото, довечера оставаш без приказка." Вероятно по такъв начин са възпитавани от собствените си родители и подсъзнателно използват техните методи.

Правилната мотивация
Детето трябва да усеща любов и грижа. Родителите трябва да умеят да проявяват съчувствие. Детето ще се учи да се грижи за другите, да ги уважава, ако то самото чувства уважение към себе си. Така че покажете на детето че разбирате неговите затруднения. Нека то разбере е вие уважавате мнението му.
Ако вие постоянно му викате, критикувате, вините, наказвате, то ще си изработи собствена тактика за да излиза от това положение. Съвсем добронамерено му предложете: "Когато си оправиш стаята, ще може да се занимаваш с каквото си пожелаеш" Това е мирен начин за решение на бъдещ конфликт – детето трябва да свърши неприятната работа, като вътрешната му мотивация е предстоящото удоволствие от гледане на филмче например. Ако директно използвате подкуп: "Изчисти си стаята и ще ти дам 5 лв." вие го учите да изисква награда за всяка своя работа, задължение, даже за всяко
сътрудничество. Така детето бързо ще разбере че неговите усилия могат да се купят и продадат, а мотивацията му изцяло ще зависи от размера на възнаграждението, което може да получи.

Неправилна и правилна фраза
Вместо: "Тръгвай веднага, че закъсняваме. Виж колко късно стана. И престани да ми противоречиш!", обяснете на детето: "Разбирам, че не ти се тръгва, но наистина вече трябва да се прибираме. Скоро пак ще дойдем на площадката."


 

Източник :
www.drebcho.bg

Коментари

1
Катрин
2011-11-15

Всичко, което прочетох много ме заинтригува и честно казано се припознавам в дадени ситуации, но да се приложат тези съвети е наистина трудничко. Аз лично мисля позитивно когато ми е напрегнато или броя за да не слушам как плаче след поредния лигавеж. Моят проблем е как да се въздържам да не повишавам тон, когато трябва да повторя нещо за 10-ти път и как въпрреки това тона ми да бъде мил, как да не отговоря троснато след десетото питане и отговаряне на един и същи въпрос, как да се въздържа като все се цупи, че съм и обула обувките аз, а тя сама ми казва, че не иска да ги обуе сама. А когато и помогна аз се сърди и се таркаля по земята, наистина ми е трудно да приложа съветите Ви, но се надявам на повече търпение от моя страна.
Благодаря Ви.

2
Ема
2012-11-16
Признавам, че и аз имам проблем със спазването на тези съвети, особено когато кротко и мило съм обяснила вече 10 пъти, че трябва да тръгваме за детската градина той десет пъти ми е казал "Да, мамо", обаче кротко седи на пода и си подрежда пъзела. И въобще не дава признаци, че се кани да тръгва. Или когато всеки път, когато му кажа "не" за нещо той започва да пищи и да реве, въпреки че това обичайно води до наказание. Разбирам че той в момента иска да гледа любимото си филмче, но когато това просто не е възможно да стане... ами не знам как да съм спокойна непрекъснато.