Съвети от педагога


АБВ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ НА ДЕЦАТА

АБВ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ НА ДЕЦАТА

Децата отиват на училище всеки ден с нещо повече от раница и закуска. Върху тях оказват въздействие жизнени фактори, които оформят тяхното развитие. Тези влияния за от семейството, училището, културата, личностнови фактори и поведение, стил на учене и възможности. Всички те на практика са свързани с психичното здраве.

Въпреки, че психичното здраве се определя най-вече като отсъствие на определени психични заболявания, би трябвало да признаем, че доброто психично здраве не е просто липса на болест, но и притежание на умения, необходими за справяне с жизнените предизвикателства. Би трябвало да се познава ролята на психичното здраве в училищна среда, тъй като то е основа за социалния, емоционалния и академичния успех на учениците.

Неуспехът да се определят и задоволят нуждите на децата по отношение на психичното здраве има за последица несправяне в училище, проблеми в поведението, насилие в училище, напускане на училище, употреба на наркотици, самоубийства или престъпления.

Семейството е първият източник за подкрепа и условие за психично здраве на децата. Засиленият стрес, ускореният ритъм на живот налагат необходимостта училищата да си партнират с родителите. Училището също е място където може да се изгражда психично здраве на децата, тъй като децата прекарват много време там и има възможност да се наблюдават и оценяват техните нужди.

ДА ИЗГРАДИМ ЗАЩИТНИ ФУНКЦИИ

Изследователите са забелязали, че не при всички деца, изложени на определени рискови фактори, се забелязват сериозни проблеми в развитието. Впоследствие се заговаря за така наречените защитни фактори, които влияят върху живота на децата и може да компенсират вредните влияния. Още в началното училище могат да се засилят защитни фактори, които да помогнат да се затвърди способността на децата за положително поведение, социална компетентност, академична успеваемост, емоционално благополучие. Професионалисти могат да помогнат за изграждане на стратегии за подкрепа. .Ето някои предложения :

ЧУВСТВО НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Това чувство е основно за всички нас. То е основа за позитивно адаптиране, идентификация и чувство на увереност в самия себе си и в необходимата степен – и в другите. У малките деца най-силната връзка е с техните родители и в началното училище е добре да се създаде такава връзка и с училището. Тясната връзка с класния ръководител или друг значим възрастен е от критично значение. Това става, разбира се, чрез лично общуване, но е също важно да се установи и пример за положителна връзка с родителите. Децата сещат интуитивно отношенията между възрастните, дори да не са коментирани. Когато се наблюдава сътрудничество и чувство на доверие между учител и родител, тези отношения се прехвърлят и към детето.

УВЕРЕНОСТ

Децата се нуждаят да вярват в това, че могат да постигнат поставените цели чрез действията си. Това често се определя като “самоефективност”. Деца, на които им липсва тази способност, могат да са прекалено зависими или да имат склонност да не поемат отговорност за действията си, тъй като вярват, че не могат да ги контролират. Ние можем да изграждаме способността на децата да завършват задачата, като им помогнем да установят свои собствени цели.  Стъпките в този процес включват помощ за определяне на целта, откриване на начините за постигането и, установяване на начина за оценка и определяне на период, през който ще се постигне целта. Въпреки че това отнема повече  време, методът може да се използва за решаване на проблеми, определяне на желания резултат и на ресурсите, които са а разположение, за да се реши проблемът, да се оцени постижението, преценка, кога се нуждаят от помощ. Подходящо е да търсят  помощ, когато са изчерпали капацитета си или са осъзнали, че ситуацията не е в тяхна власт.

АДАПТИВНОСТ КЪМ ПРОМЯНА

Установеният ред е важен за малките деца. Такива редовни дейности като да си прибират вещите, да си лягат навреме, да имат режим а хранене и игра внасят необходимата структура в живота на децата и помагат да се установи чувството им на принадлежост и компетентност. Не по-малко важна обаче е и способността да се адаптират към промените.  Това е критична жизнена способност, която трябва да се развива от малка възраст. Някои деца реагират отрицателно на промяна, особено ако преживяват емоционален стрес. Те могат да се нуждаят от помощ, за да свикнат с промените ( учител по заместване, ново подреждане на чиновете, различно легло, нов член в семейството ); Необходимо е учители и възпитатели да бъдат осведомени от родителите за различни промени, които настъпват в семейството. Възрастните могат да намалят страха, свързан с промените, като предварително предупреждават децата за тях, като позволяват на децата да вземат някакво участие в тях или като ги обсъждат. Това може да помогне на децата да развият стратегии за справяне. Да определят кои са нещата, които не са се променили и да се насочат върху собствените способности, може да помогне на децата да придобият чувство за контрол и стабилност.

ПРИЗНАНИЕ

Всички деца се нуждаят от признание и утвърждаване. Положителната обратна връзка потвърждава желаното поведение и постижение, което се оценява. Училищният персонал оценява академичния успех чрез оценки, награди, обсъждане на успехите в клас. Признанието може да се използва също за да помогне на децата да развият приемливо поведение, като например хвалене на дете, което показва самоконтрол, когато е гневно, или показва съчувствие към съученик. Ключът е да се фокусираме върху позитивното поведение, дори като начин на спрем негативното. Например, ако детето е сбъркало, опитайте се да обърнете внимание на друго дете, което е направило нещо правилно, вместо пряко да се обърнете към детето, което е сбъркало. В някои случаи може да е необходимо да си спомните ситуации, в които детето е направило нещо правилно и да го похвалите за това. Опитайте се да започнете разговора с нещо позитивно за детето, преди да се обърнете към проблемно поведение. Помогнете на детето да определи това, което прави добре и ако е възможно, свържете това умение с подходящата постижима задача, която може да изпълни. Бъдете подготвени и набележете предварително дейности, които да са ефективни в различни ситуации.

Децата имат нужда да знаят, че са уникални, различни. Ние виждаме това в тяхното нетърпение да правят домашните си. Такова просоциално поведение изгражда самооценката им, ускорява свързаността, засилва личното чувство за отговорност и представя възможности за положително развитие. Децата могат да допринасят за това извън училище, като участват в различни начинания и доброволчески дейности. Такива участия карат децата да се чувстват част от обществото и дават шанс на децата, които не са напред в училище да се проявят в други дейности.

ИЗДРЪЖЛИВОСТ

Това качество е в сърцевината на успеха. То се отнася до способността да не се предадеш, като свериш компаса си, предефинираш целта си и продължиш по набелязания курс. Изследвания показват, че децата със сходни рискови фактори може да покажат различни резултати в зависимост от издръжливостта си. Може това качество да се насърчи, като възрастният стане “окуражител” – някой, който познава значението на неуспеха, но няма да позволи това да стане трайно чувство за личен провал. Важното е да се помогне на детето да види “голямата картина” у да се увеличават способностите му да опитва отново или ако е необходимо, да открие алтернативни начини да постигне целта си. Този процес позволява на детето да поеме отговорност за своите действия, но и да бъде уверено в собствената си стойност.

 

Питър Уели,
Превод : Светлана Райкова
Децата и ние, из. “Моорея”, Варна, 2009

 

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.