Съвети от педагога


Гневните изблици при децата

Гневните изблици при децата

Гневните изблици при децата варират от пищене и плач, до ритане, удряне и хвърляне на предмети. Това явление се среща еднакво често както при момчетата, така и при момичетата обикновено на възраст между една и три години. Темпераментът на децата е различен, както и на възрастните, затова при някои деца избухванията могат да се проявяват по-често, а при други по-рядко.  Безспорно това поведение ще ви накара да се чувствате неудобно ако детето има такова поведение докато сте на вън с приятели или сред непознати. Изблиците на гняв обаче са нормална част от развитието и на трябва да се разглеждат като нещо негативно. Причината за тях е, че за разлика от нас, малките все още не са се научили да контролират емоциите си и все още не са усвоили правилата за задръжки сред обществото.

Обикновено гневните изблици се проявяват след като детето се опитва да направи нещо и не успява, или след като много иска нещо от вас, а вие забранявате или отказвате то да се случи. В този ранен етап от живота си, децата се опитват да овладеят света около себе си и когато нещо, което те искат не е в състояние да се изпълни, те използват единствените познати за тях методи, а именно викането, плаща, дърпането или хвърлянето на предмети.

Избухванията са най-често срещани при децата на около две годишна възраст, малко след като са проговорили и вече разбират голяма част от всичко, което им казвате. Възможно е тъй като  децата още не умеят да изразяват желанията си чрез езика, те да избухнат, защото вие не разбирате това, което искат да ви кажат или покажат. В тази възраст малките деца се стремят към независимост и искат да контролират сами всичко, около себе си. Често ще чувате "Аз мога сам", или "Искам го", "Дай ми го". В момент, в който детето установи, че не може да има всичко, което поиска и в случай, че то е много разочаровано и не съумее да изрази мислите си по друг начин, обикновено се стига до гневние изблици.

Най-добрият начин да избегнете изблиците на лошо настрооение е да ги избегнете или туширате още в момента на сформирането им. Уверете се, че детето ви получава достатъчно внимание от вас и от другите членове на семейството, когато иска да получи, или да ви покаже нещо. Възнаграждавайте малкото дете само тогава когато има правилно поведение и рекации. Ако детето иска да  се качи или да слезе по стълбите само и усетите, че започва да се ядосва, защото не му позволявате, по-добре отстъпете. Със сигурност ще се забавите няколко секунди повече и е възможно детето да падне и да се изцапа, но не забравяйте, че това е времето, в което детето иска да се самодокаже пред себе си, а и пред вас, а в това се крият много полизи за детето.  Научете се да задавате възпроси към детето си даващи му право на ограничена свобода. Ако просто попитате детето какво му се яде за закуска, е възможно да получите всякакви оговори - от сладолед и шоколад, до спагети. Ясно е, че няма да дадете на детето си сладолед за закуска и това се превръща е вдна потенциална ситуация, в която детето ще започне да се ядосва. Вместо да питате какво иска детето, му задайте въпроса с възможност да избира между два варианта "Какво искаш за закуска - зърнена закуска с мляко или препечена филийка и яйце"? Така давате на детето възможност за избор и това ще го накара да се чувства добре, защото вие ще се съобразите с мнението му.

За да не се ядосва детето, че не се справя добре с определени дейности, не му давайте да си играе с играчки, които са предназначени за по-големи деца. Опознайте детето си и неговите граници. Когато то е изморено е възможно да бъде по-чувствително и капризно. В такъв момент не е разумно тепърва да излизате и да отивате да пазарите с него например. Ако с поведението си детето рискува своята безопасност е задължително да го възспрете, дръжте го здраво няколко минути докато се успокои или използвайте тактиката "Тайм Аут". Бъдете последователни в действията си и изговорете и уеднаквете подходите си с останалите членове на семейството. Децата трябва да знаят, че сте непреклонни по въпросите свързани с безопасността им.

Вашето дете очаква от вас да бъдете пример за поведение. Изключено е вие да избухвате независимо от повода, защото детето ще реши, че това е нормална реакция и поведение. Ако детето ви е в гневния си вихър, наарайте го да се спре на едно място и да диша дълбоко. Притока на кислород ще го успокои и ще ви даде възможност за реакция. Един от методите да туширате гневното избухване е като изобщо не реагирате на действията, които детето предприема. Тази тактика е по-подходяща ако случката се разиграва в дома ви. Игнорирайте детето и не казвайте нищо,просто продължете да се занимавате с вашите задължения, докато детето не се успокои.

Ако не успеете да овладеете избухването на детето си е възможно с навлизане на предучилищна и училищна възраст този проблем да създава все повече неприятности и проблеми на детето при неговата социализация. Уверете се, че детето спи достатъчно часове и че не е преуморено и изнервено поради тази причина. Няколко минути след като детето се е успокоило можете да го прегърнете и да му говорите мило, така че то да усети вашата близост и обич. Усещането за привързаност ще намали стреса и ще помогне на детето по-лесно да преодолее отрицателните емоции.

Ако все пак не успявате да намерите логично обяснение за поведението на детето си е по-добре да се обърнете към вашия лекар. Ако гневните изблици увеличават своята сила, интензитет и продължителност се обърнете за съвет към специалист, който ще може по-добре да разбълкува поведението на малкия човек и причините, които водят до негативните реакции.

Не забравяйте, че избухванията като такива не са причина за безпокойство. Те изчезват обикновено когато децата се развиват и започнат по-добре да разбират себе си и света, който ги заобикаля. Познаването намалява нивото на стрес и неудовлетвореност и с ваша помощ, чрез възпитанието, което детето получава, то ще успее да се научи да се самоконтролира, с което нивото на негативизъм ще намалее драстично.

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.