Съвети от педагога


Самонараняването при децата и тинейджърите

Самонараняването при децата и тинейджърите

Една от най-често срещаните форми на самонараняване е чрез порязване. В последните години все по-често по филмите или в различни предавания можем да забележим, че се обръща внимание на този феномен. Не са малко и известните личности, които споделят, че в определен момент от своя живот са се самонаранявали. Дори и да не сте чували за този проблем, в последните години, той засяга все повече деца и най-вече тийнейджъри. Това е рисково поведение, което се характеризира със самонараняване чрез използване на различни остри предмети като ножчета за бръснене, кламери, пили за нокти и дори химикали. С помощта на резците, децата пробиват кожата си докато не потече кръв. Обикновено зоните, които попадат най-често под обсега на нараняването са китките, областта около лактите, краката или корема. В повечето случаи това поведение не е предизвикано от желание за самоубийство и не е напълно правилно автоматично да бъде тълкувано като такова. Опасностите, които се крият обаче са налични. Детето или тийнейджърът може да пререже своя вена от невнимание или незнание. Опасни са и инфекциите, които могат да възникнат в следствие на замърсените предмети или на образуваните рани, които не са третирани от детето.


В повечето случаи децата крият белезите и следите от нараняването, тъй като се страхуват, че приятелите или родителите им ще им се скарат, че ще бъдат неразбрани или осъдени. Затова трябва да бъдете бдителни за да забележите, че детето никога не си слага дрехи с къси ръкави например. Ако забележите странни следи по тялото на детето, задължително разпитайте как са се появили. Разбира се тийнейджърите най-вероятно ще имат подготвена версия и обяснение. Случи ли се това обърнете специално внимание и наблюдавайте дали това наистина е единичен случай на някакъв инцидент или белезите ще бъдат постоянни и ще се увеличават. Не е невъзможно и децата да целят да привлекат вниманието на възрастните или на своите приятели и да афишират в определена среда своите белези.

Каква е причината за самонараняването ?
Самонараняването обикновено е израз на някаква силна душевна болка или психологическа травма. Чрез самонараняването децата се опитват да се избавят от това душевно състояние, което ги измъчва. Хора, които са преминали през такъв етап от живота си споделят, че чрез самонараняването са се опитвали да локализират болката, тоест да я локализират и да усетят как тя отшумява в един момент. Това “лечение” разбира се има краткотраен ефект, тъй като чрез самонараняването няма как да се излекуват психологическите травми  или душевната болка. Причина за това явление може да чувството за отхвърленост или отблъснатост, при липса на любов и чувство за принадлежност или при тежка загуба на близък роднина или приятел. Възможно е желанието за самонараняване да се прояви и ако детето е било жертва на насилие. По този начин то ще се опитва да премахне страха, срама и болката от преживяното. В разказите си, хора са споделяли, че чрез този акт са имали усещането за контрол и са изпитвали облекчение и успокоение, когато болката отшуми след няколко минути. Физическата болка временно измества акцента и вниманието на детето от тежките и непоносими душевни терзания и емоционалния стрес, с които младия човек не съумява да се справи успешно. Биологията спомага да бъде разбран този ефект на успокоение, които хората изпитват. В момента на самонараняване, адреналинът се повишава и тялото започва да отделя вещества, които имат за цел да предпазят човека и да му помогнат да се справи с физическото нараняване. Тъй като ефектът обаче е временен, желанието за самонараняване има възможност да ескалира и да увеличи интензитета си. Ако не се предприемат мерки, рязането на кожата може да се превърне в пристрастяващ навик, които със сигурност ще окаже влияние върху живота на младия човек. Тъй като причините по своята същност са притеснителни, ако забележите, че детето ви прави прорези по различни места на тялото си, опитайте се  да говорите за това, което му се е случило и го е травмирало. Ако става въпрос за насилие е възможно да се наложи да се обърнете и към специалисти и психолози, които да помогнат на детето да преодолее този момент. Тъй като децата са лабилни в тази възраст  и обичат да експериментират и драматизират, опитайте се да се уверите, че нараняванията при детето не са в резултат просто на подръжаване на друго дете, или на новото гадже, което прави подобни манипулации върху тялото си.

Ако детето или тийнейджърът дълго време е практикувало самонараняване, не очаквайте че то може да престане да прави това само след като му кажете или след като го помолите. Трябва да подкрепяте детето в периода, в който то се отказва от този свои навик и да го обградите с много любов и загриженост. Преди всичко се опитайте да разрешите проблема, ако такъв може да бъде дефиниран и който подтиква детето да се самонаранява. Особено ако детето е по-голямо, внимателно му обяснете как би могло да се предпази и защити в процеса на премахване на този вреден навик. Обяснете му как да дезинфекцира предметите, как да почиства раните си и как да внимава за местата, които пробожда в тялото си.

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.