Съвети от педагога


Стресът при децата

Стресът при децата

Възрастните са склонни да мислят за децата само като за щастливи и често пренебрегват притесненията на малчуганите, тъй като ги считат за маловажни. Това може да е така в очите на възрастните, на за децата техните проблеми са си толко важни, колкото за нас - нашите. Ако детето не умее да се справя с всички малки препятствия, които го заобикалят, то е напълно възможно, то да бъде изложено на прекомерно количество стрес. Източниците на стрес могат да бъдат външни - като например приятелите, училището или семейството и вътрешни, които се свързват основно със собствените мисли и чувства на детето. Важно е да се знае, че стресът може да засегне както възрастните, така и децата. Една от първите стресови ситуации, пред които са изправени децата е с постъпването им в детска градина или ясла, където детето бива оставено сред непознати възрастни и деца. Различните
сресиращи ситуации за детето биха могли да бъдат минимизирани с разговори и разяснение на всички плюсове и минуси на това, което притеснява детето, като акцентът трябва да бъде поставен върху плюсовете, с цел да се успокои детето.

Много деца са твърде заети и не могат или нямат време да играят креативно или да се отпуснат след училище. Децата, които се  оплакват, че всички техни дейности им тежат, можете да помислите как да облекчите програмата на малчугана за да му остава повече време за почивка и спокойни занимания.

Стресът при децата може да се подсили и от случващото се около тях, като например да чува често скандали между родителите, да ви вижда или чува да се оплаквате от работата си, ако често плачете или ако сте агресивни, дори и агресията да е насочена към други хора, а не към самото дете. Стресови са и новините от света, така че ограничавайте достъпа на информация относно загинали при инциденти, или в следствие на бедствия. Тези новини могат да създадат чувство за несигурност у детето и то да
започне да се притеснява какво и как трябва да прави за да не му се случат всички онези ужасни неща, за които слуша всеки ден примерно по телевизията.

Основен източник на стрес могат да са промените в семейството. Ако родителите се развеждат или ако някой близък приятел или член на семейството е починал, това със сигурност ще окаже допълнителен натиск върху детето. Разведените родители никога не трябва да поставят децата в състояние да се налага те да вземат решение или страна по даден спор.

Признаци и симптоми.
Макар че не винаги е лесно да се разпознае, когато децата са подложени на стрес, безспорно има признаци, за които трябва да наблюдавате детето си като например дали често се променя настроението му. Ако детето ту е тъжно, ту весело и еуфорично без да има ясни причини за промените, то е възможно то да е под стрес. Ако детето е подложено на психически атаки, то със сигурност ще видите и промени в качеството и количеството на съня на детето. Някои деца изпитват стомашни болки или главоболие. Други деца имат пробели с концеентрацията или дисциплината в училище. По-малките деца могат да възприемат вредни навици като да си смучат пръстите, да си гризат ноктите или да си смучат косата. Децате подложени на стрес могат често да сънуват кошмари.

Как можете да помогнете на децата да се справят със стреса?
Осигурете достатъчно време на децата за почивка. Разнообразявайте храненето на децата с различни плодове и зеленчуци. Самите вие също трябва да отделяте време за пълноценни занимания и разговори с детето. Не се стремете задължително да накарате децата да говорят за това, което ги притеснява, понякога спокойствие им внася дори само вашето присъствие и фактът, че им отделяте време и внимание. Научете се, че без значение колко е билдълъг или тежък вашия ден, вие трябва да проявявате интерес към заниманията на детето и към това, което малкия човек иска да ви каже. Можете да помогнете и на детето като предварително говорите за потенциално стресови ситуации, които предстоят като пътуване, разделяне с мама или татко за определено време и т.н.

Обяснете на детето, че понякога е нормално да изпитват чувства като гняв, страх, самота или тревожност, но че е много важно да се научат да контролират тези емоции и да не им позволяват те да им пречат.

Ако все пак детето не желае да говори за това, което преживява, опитайте да говорите вие. Използвайте метафори, като се опитате да представите себе си в ситуация близка до тази на детето. Обяснявайте как сте се справили в труни за вас моменти. Говорете и за вашето детство и разказвайте какво сте преживели. Така първо детето ще чуе и ще види, че да се разговаря за притеснителните
неща няма нищо лошо и второ, възможно е чрез вашите разкази детето да открие отговор на въпросите, които го измъчват.

Ако смятате, че не успявате да се справите със стреса, който детето изпитва, обърнете се към специалист, който ще може по-компетентно да разговаря с детето, той ще може да го предразположи и да смекчи причините за притеснение и да даде лесни съвети, с помощта на които детето да съумее да се справи с прекомерното количество срес.

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.