Съвети от педиатъра


Хроничен отит - видове

Хроничен отит - видове

Хроничните отити са група заболявания, които имат различна етиологична основа. Те се развиват в резултат на многократно формиране на остри отити. Характерно за хроничният отит е, че има фази на обостряне в симптоматиката и ремисии. Хроничният отит е едно злокачествено протичащо възпаление в средното ухо. Освен лигавицата се засяга и костната структура на средното ухо. Познати са два основни вида заболявания – отит с гранулиращ остит и хроничен отит с холестеатом.  Придружаващи заболявания като диабет, нефрит и други подобни са предразполагащи за развиване на хроничен отит от острото възпаление на средното ухо.


1. Какво представлява хроничният отит с гранулиращ остит?

Върху тъпанчевата мембрана се забелязва характерна крайстенна перфорация, която се разполага в горната част на задния квадрант на мембраната. Много по-редки са случаите, при които има тотален дефект на мембраната. Лигавицата е оточна и зачервена. Забелязва се инфилтрация и разрастване на съединителната тъкан, развитие на гранулационна тъкан или формиране на полипи, които са богато кръвоснабдени и са покрити с епителна материя.


Най-характерна е промяната върху слуховите костици, пневматичните клетки и стената на средното ухо. Тез промени настъпват в резултат на отшумяване във възпалителната форма на тъпанчевата мембрана. Постепенно се засягат костните материи на ухото и се развива специфичният гранулиращ остит.


Клиничната картина е много драматична за пациента. Протича с постоянно гноетечене, шум в ушите и намален слух. Ексудатът има неприятна миризма. Често може да се забележи, че е примесен с кръв. Глухотата е логично обусловена предвид възпалителните реакции в слуховите костици, което нарушава проводния път на слуха.


2. Как се развива хроничният отит с холестеатом?

Холестеатомът е закръглена белезникава структура, която е изградена от множество люспи от епидермални клетки, наслоени като луковица. Разполага се в ухото. Съществуват два вида холестеатом – първичен и вторичен.


Първичният холестеатом се нарича още истински. Той се разраства като тумор от ектодермални клетки. В последствие те пролиферират и се превръщат в истински холестеатомен тумор до навършване на първото десетилетие от живота на детето. Гноетечението от ухото не е характерен белег и се появява изключително рядко.


Вторичният холестеатом носи и името на възпалителен холестеатом. Характерно за него е, че се заобикаля от плоски епителни клетки, каквито в нормален растеж в епидермиса не съществуват. Това обяснява и наличната мистерия в научните среди, които не могат да намерят точно обяснение за развиващия се вторичен възпалителен холестеатом. Засега най-правдоподобна излиза теорията за метаплазията на епителната тъкан. Според тази теория, плоският епител се диференцира в хода на възпалителните промени в средното ухо, като в последствие се образува цялостният холестеатом.


Характерно за матрикса на холестеатома е, че няма налични жлези и косъмчета, което е характерно за плоския епител. Холестеатомната структура се състои от десквамирани части на матрикса, които представляват безядрени клетки, между които се разполагат холестеринови и мастни кристали.

Холестеатомът и неговият ексудат имат неприятна, а понякога зловонна миризма. Характерно за растежа на неговата структура е, че пробива костта директно без да я пробива.


Клиничната картина е също толкова драматична. Болните хора търсят помощ от лекаря, когато започне активно гноетечение от ухото, пристъпно главоболие, наподобяващо това при мигрена, изразен световъртеж, гадене и повръщане.


Заболяванията се диагностицират благодарение на отоскопичната находка. Забелязва се крайстенна перфорация на тъпанчевата мембрана, както и лъскавите епителни люспи на холестеатома. Наличието на гноен ексудат в ушния канал също е диагностичен показател. На рентгенографии се забелязва характерният костен дефект със загладени краища в епитимпаниума.


Лечението на този проблем може да се прояви по консервативен и оперативен път. Консервативната терапия цели ежедневни промивки през мястото на перфорацията посредством сондата на Хартман. Когато тази терапия не дава позитивен резултат, лекарите-специалисти насочват пациента за оперативно отстраняване на холестеатома.


 По своята същност операцията представлява радикална трепанация. По този начин се почиства гнойната находка и се предпазва от метастатично разнасяне на инфекцията, което може да бъде предпоставка за лабиринтити и други вътречерепни усложнения.

Източник: Puls.bg

 

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.