Съвети от педиатъра


Нарушение на баланса

Нарушение на баланса

Ушите имат решаваща роля и значение за поддържане на баланс. Нервите, които са в ухото изпращат сигнал до мозъка, който контролира слуха и слуховата функция. Ухото обаче не е единствения орган, които помага за балансирането. Ушите, очите, ставите и мускулите работят заедно за да можем ние да вървим изправени и да бъдем стабилни. Когато една или повече от тези органи са увредени, дори най-елементарните неща като ходенето могат да се превърнат в трудни или невъзможни.

Нарушенията на баланса се считат за рядко срещани при децата. Както за възрастните, добрия баланс е важен още в детска възраст и може да се открият отклонения когато детето играе или учи.

Ето как работи системата, контролираща баланса ни.В шията, торса, ставите на краката и стъпалата има датчици за налягане, които изпращат информация към мозъка, касаеща позицията на тялото ни. В задната част на ухото ни се намират канали, които отговарят за баланса. Когато завъртаме главата си бързо, течността в полукръглите каналчета се раздвижва чрез което се изпраща сигнал към мозъка за движението, което сме извършили. В очите ни пък се намират нервни окончания, които представляват светлочувствителни клетки. Мозъкът ни използва всички тези сигнали, за да тълкува това, което виждаме и за да създаде визуални образи. По този начин мозъка ни определя разстоянието между обектите, тяхната големина и др., като тази информация е жизнено важна за баланса ни.

В зависимост от типа на причините за  нарушение на баланса, симптомите са различни. Някои деца могат да проявяват симптоми наподобяващи замаяност, поради което те ще се чувстват неуверени когато ходят, подскачат или бягат. Възможно е децата да се удрят когато заобикалят предмети като маси или столове или пък често да се препъват слизайки, или качвайки се по стълби. За децата с нарушение в баланса е изключително трудно да се движат когато около тях е много трудно или да ходят по неравни повърхности, в повечето случаи те изглеждат тромави и некоординирани. Друг често срещан симптом е световъртежа. Децата могат да описват това усещане като люлеене на стаята или на предметите около тях. Нарушенията на баланса могат да доведат и до проблеми със зрението, като това може да се изразява в размазване на образа при рязко изправяне на главата.

Симптоми за евентуално нарушение са и неволните движения на очите, дискомфорт при наблюдаване на отблясъци или светлини, проблеми с координацията и оценяването на разстоянията. Възможно е проблемите да рефлектират и върху слуха, като детето може да се оплаква от приглушаване на звуците. Не е невъзможно да се прояви и болка в ушите. Тези проблеми могат до доведат до по-трайни емоционални или физически проблеми като често главоболие и мигрена, промени в сърдечната честота, умора, припадъци, страх или депресия.

Проблемите с баланса могат да окажат влияние при справянето на децата в училище. Възможно е те трудно да се съсредоточават, но вероятно най-утежняващи за децата са чувството и разбирането, че те не могат да се справят с определени дейности или игри така  добре, както техните връстници.

Откриването и диагностицирането на нарушения в баланса при децата може да бъде доста трудно. В някои случаи децата са прекалено малки и за тях е невъзможно да опишат как се чувстват или от какво се оплакват. Ако смятате, че детето ви може да има подобен проблем, обадете се на личния си лекар, който може да направи физически изпит и преглед на детето. Ако лекарят прецени, че баланса на детето е засегнат, може да бъдете пренасочени към специалисти УНГ за да бъде определено конкретно лечение.

Децата могат просто да превъзмогнат тези нарушения с годините. Все пак лекарите могат да помогнат при идентифициране на проблемите и да предпишат лечение, което да направи живота на детето по-лесен. Възможно е да се наложи рехабилитация или хирургическа намеса, които обикновено не са особено сложни. Терапията позната като вестибуларния рехабилитация се осъществява с терапевт, с помощта на който детето прави ренировъчни упражнения, които помагат за укрепването на баланса и уменията и координацията. Упражненията могат да включват движения като навеждане, изправяне, ходене с отворени и затворени очи, плуване или ходене без обувки върху различни повърхности. Лечението се отразява добре на децата, тъй като те привикват и се адаптират много по-лесно отколкото възрастните. С помощта на терапевта децата могат да преодолеят световъртежа или замаяността си.

Важно е да запомните, че въпреки че нещата като замайване и тромавост са общи признаци на заболяването, наличието им не може да означава автоматично диагностициране на детето. Възможно е детето ви да се оплаква от замаяност ако лесно се дехидратира или ако просто се изправя прекалено бързо на пример след събуждане. Ако обаче забележите, че определени симптоми се повтарят постоянно е добре да се консултирате с лекар относно състоянието на детето.

 

Източник:
д-р Орейли, Р.;
<kidshealth.org>

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.