За мама


Авторитарен стил родителско поведение

Авторитарен стил родителско поведение

Ние култивираме послушно дете и твърде малко обръщаме внимание дали този начин на възпитание е полезен за него. Грешно е да се потискат неудобните нагони на детето. Целта е да се възпитава годен за културен социален живот индивид, но с най-малко загуби на неговата активност.” З. Фройд

Характерна за него е “нуждата от доминиране”, т.е. потребността от пълен контрол над детето, независимо по какъв начин ще бъде постигнат. При този стил е характерна липсата на приемане на отговорност, нецентрираност върху детето и използването на сила. Родителите от такъв тип са социално некомпетентни. Типично е ограничаващото поведение, ригидното придържане към правилата и използването на наказания при неизпълнението им. Детските мнения и желания не се взимат под внимание Изисква подчинение,  послушание и уважение от детето – т.е. “приспособително” поведение. Такова поведение се свързва с опита да се формира, контролира и преценява поведението на едно дете в съответствие с традиционни и абсолютни стойности и стандарти на поведение. Родителят е властен и строг. Изразните му средства са заповеди, забрани, наказания. Детето получава чувството си за значимост като приема награди или наказания от тези, които държат властта в своите ръце. Родителят може да проявява и прекомерна преданост и загриженост. Последното е по-меката форма, която може да се определи като свръхпротекционистичен родителски стил.

РЕЗУЛТАТИ от авторитарния родителски стил /ефекти от прилагането на сила/:
Постепенно споровете между деца и родители се превръщат в битка за надмощие: детето научава, че всичко се постига със сила и затова започва да търси начин да спечели. Всеки се опитва да наложи своето мнение, а основните похвати са демонстриране на сила и неуважение към потребностите на другия. Тези взаимоотношения лежат върху позиция на противопоставянето. Детето започва да се съпротивлява на авторитета, проявява неуважение, защото се възмущава и изпитва гняв. Включва на помощ  защитни механизми на поведение. Започва да лъже, за да постигне своето или да се представи в светлината, в която го искат родителите му. Когато “спечели” родителят, детето изгражда ниска самооценка, не може да поема отговорност, не развива самоконтрол,  самодисциплина и мотивация за справяне с проблемите. Позицията на зависимост поражда чувство на безнадеждност, апатия и пасивност. Вечните забрани под формата на сто пъти за ден – “не” са спирачка на любопитството, което пък е в основата на развитието на Възрастния в нас. Когато забранява, родителят казва на детето: “Не проявявай инициатива, бъди пасивен, стой мирен и не изследвай нищо – недей да порастваш самостоятелен и независим.”.

Когато авторитарното родителско поведение е свързано с топли отношения, децата могат да се превърнат в блюстители на правилата в групата. Те стават предимно конформисти и сляпо приемат авторитетите. Превръщат се в пасивни, покорни и зависими хора. А когато родителите проявяват враждебно, неприемащо поведение, децата стават потиснати и насочват агресивните си импулси или срещу себе си, или срещу другите. Проявяват  страхливост,  ниска самооценка и враждебност. Те са лесно раздразними, изпълнени с вина и нещастни, нерешителни. Ако родителят е по-мек и по-снизходителен в отношението си към детето и като се има предвид, че то познава само един начин за осъществяване на собствените си решения –силата, нещата могат да се променят в “полза” на детето. Тогава това дете ще стане независимо, но ще “знае”, че винаги може да печели със сила. Най-важни за него ще са собствените му потребности. Освен това много умело се научава да манипулира родителите си чрез чувството им за вина. Стартовата му позиция е тази на егоизма.

- АВТОРИТАРНА ПРЕДАНОСТ /свръхпротекция, опека/.

Тук авторитарността е изразена чрез натрапчива преданост. Родителите приемат, че децата са неспособни да вършат нещо сами и затова се нуждаят от тях /от родителите/, а после трябва да им бъдат благодарни за безкрайните грижи. Твърде дълъг период на полагане на грижи за детето като за “малко”.  Основната  характеристика на този стил е упоритата загриженост за най-малките подробности от живота на детето. Грижите за него са преголеми и продължават и в по-късна възраст. Дори когато детето може да направи нещо само, родителят предпочита да го направи сам. Т.е. спестява се на децата възможността да се поучат от естествените последици на собствените си действия. На детето не се позволява да помага на възрастните и да се включва в домашни дейности под предлога, че още е малко и не може да се справи или за да не  се нарани или претовари. Има излишен контрол, който ограничава самостоятелността на детето и му пречи да изгради своя опит и волята си. Потиска се независимостта на детето. Такива родители още от раждането на детето непрестанно се тревожат за неговото оцеляване. По няколко пъти на ден могат да се вслушват в дишането му, да измерват храната му, да проверяват да не е потно и т.н. Родителят следи всяка стъпка на детето и се стреми да приготви всичко във връзка със заниманията му. Намесват се в отношенията с другарчетата му, опитват се да повлияят на оценката на учителите. Тук родителите са склонни да имат  контрол, но са по-близко до  топлото отношение и загрижеността, като наказанията не са най-характерното, за разлика от типичния авторитарен стил.       

РЕЗУЛТАТИТЕ от свръхпротекционисткия стил:
Такива деца хабят твърде много енергия във вечния конфликт между зависимостта от майката и смътно осъзнаваното желание за автономност. Детето расте, но не съзрява, липсват му елементарни социални умения, трудно му е да мисли само, да взема самостоятелни решения -  става несамостоятелно, проявява нерешителност. Имат самооценка ориентирана към мнението на другите за тях. Винаги очакват някой да свърши нещата вместо тях, а самите те не знаят как да се справят, защото никога не са натрупвали свой личен опит. Свръхпротекцията създава неувереност в собствените сили, малка инициативност. Осигуряването “всичко наготово”на детето, пречи на последното да си изгради годност за справяне с трудностите в живота, по-късно няма да знае как да се приспособява към живота в трудните ситуации. Изследвания сочат, че излишният контрол има връзка с емоционалните нарушения у децата. Такива деца имат проблеми при общуването с другите деца /Раттер,1987/.

- РАЗГЛЕЗВАНЕ./прекомерна обик и внимание/

“Разглезването е най-големият враг на чувството за общност.” Алфред Адлер

Този стил е по-скоро крайност на топлото родителско отношение, отколкото на родителския контрол. Характерен е излишно засиленият контакт с детето. Разглезването се разбира като приемане на детинското поведение много след момента, в който детето е психологически способно да го превъзмогне. Съдържа прекомерна обич и внимание към детето. Всичките му прищевки се задоволяват. Няма никакви изисквания към него. Още Фройд определя вредата от прекомерната родителска нежност. В резултат на нея половото развитие на детето се ускорява, а самото то става разглезено – т.е. неспособно да се откаже в по-нататъшния си живот от любовта или пък да се задоволява с по-малко такава.

Много подробно внимание на този стил отделя Адлер. Той го описва като смесица между прекомерната обич и грижовност – изразени и в свръхпротекционисткия стил. Адлер определя разглезването като една от трите обременителни ситуации в детството, които оказват фатално влияние върху характера на детето. Майката поема изцяло задълженията на детето си и му позволява да налага волята си. Обсипва го с гальовности и нежности. Мисли, действа и говори вместо него. Майката е основната фигура при този стил – тя е тази, която или помага на детето да развие чувство за общност, или го обвързва в неразривна симбиоза с нея, като го лишава от възможността да порасне и осъзнае, че успехът в живота е възможен единствено чрез сътрудничество с другите. Майката, която глези, не изпълнява предназначението си  - да развива чувството  за общност, като насочва интереса на детето към другите хора и общите дейности.

РЕЗУЛТАТИ от прекомерната обич и внимание към детето:
Детето приема, че то е “центърът на света”. Свиква да получава, но не и да дава. То има твърде силна привързаност към майката и затова много се бои от отделянето си от нея, бавно се адаптира към новите условия. Такова дете няма спирачки на желанията си.

Тъй като майката на такова дете го е приучила към прекомерната си любов, то придобива представата, че е много специално и освен това развива свръхчувствителност към тази обич. Детето започва да мисли, че другите хора правят всичко вместо него и  развива тенденция винаги да разчита на някоя личност. Започва да се чувства като изключително дете, на което другите дължат обич, възхищение и грижа. Тъй като майка му го е обичала прекомерно, ограничавала е самостоятелността и независимостта му, детето пропуска “спирката”, на която се научаваме на  “чувство за общност” и започва да развива комплекс за превъзходство. Смята, че то винаги ще бъде получаващият и вижда целта си – превъзходство, в това да бъде предпочитано пред другите. Такова дете не се научава как да разрешава проблемите си, защото майка му винаги го е правела вместо него и така не успява да научи, че за да живее добре, трябва да възприеме позицията на съпричастност с другите, че за решаването на проблемите в живота, трябва да прилага сътрудничество с другите. Тъй като при възникването на проблем, такова дете очаква другите да го решат всеотдайно /което не се случва/, то естествено претърпява крах и поради засилената си свръхчувствителност, го преживява като шок. И понеже комплексът му за превъзходство не му позволява да претърпи поражение, то избира грешна линия в живота си.

Такова дете има тенденцията да се изолира от живота, защото лесно се разочарова. А това е така, понеже то винаги очаква повече отколкото другите. Избира да контактува само с хора, които го глезят. А извън тази среда се чувства заплашено.
Тъй като основният акумулатор на поведението на детето  е страхът от поражение, то развива прекомерни претенции към себе си и другите, става страхливо, стеснително, проявява предпазливост и малодушие пред повелите на живота и песимизъм./Адлер, 1998/   

- ПРЕНЕБРЕГВАНЕ /ОТХВЪРЛЯНЕ/

Този стил се намира на измерението “враждебност”. Тук контактът между детето и майката е затруднен, за разлика от разглезващия стил, при който този контакт е прекалено силен. Характерно за него е центрираността на родителя върху собствените нужди и желания и липсата на топлота и обич към детето, което се проявява чрез студенина в отношенията, неодобряване и отхвърляне. Има пълно пренебрегване на потребностите и интересите на детето. Може да има елемент на физическо пренебрегване – родителят не показва обич нито чрез думи, нито чрез ласки.

Този тип поведение влиза към обременителните ситуации описани от Адлер. Най-често децата на такива родители са нежелани. Възможно е родителите да проявяват егоизъм, като се занимават със собствения си живот. В други случаи такова поведение е типично за майки, които или не знаят как да се грижат за децата си, или проявяват безгрижност и несериозност.  

РЕЗУЛТАТИ от пренебрежителното отношение:
При този стил детето преживява различни фрустриращи ситуации /потискащи елементарните му нужди и желания/, които могат да окажат трайно влияние върху характера му. Тук се включват всички негативни последствия върху физическото и психическото му развитие в следствие на депривация или трайна фрустрираща ситуация. Детето решава, че в живота на родителите му има по-важни от него неща и  развива комплекс за малоценност и ниска самооценка. Когато детето е било отглеждано с внимание известен период, а после изведнъж родителските ласки са секнали, то преминава в позицията: “Аз не съм добър и вие не сте добри.” /Харис, 1991/. Такова дете може да се “предаде” – да загуби желанието си за живот, защото надеждата му е била убита. В такъв случай ще развие депресивна нагласа към живота. Ако пък отношението на родителите е изключително враждебно – включва жесток побой над детето, последното възприема позицията: “Аз съм добър, а вие сте лоши.” Такова дете е познало отрано грубостта  и освен това има “записано” разрешение за нея в собствената си психика. Но тъй като не е  развило чувство на обич към другите и съвест, винаги ще вярва, че само то е добро. А всички други хора са лоши и винаги са виновни те, затова заслужават грубо отношение. Самото дете е този, който по право може да раздава присъди. Такова дете най-вероятно ще стане престъпник.

- РАЗРЕШАВАЩО-ОПРОЩАВАЩО ПОВЕДЕНИЕ /мирно съжителство, анархия/.

Този стил лежи на измерението “автономия”, но е по-скоро криво разбрана такава. Тук правилата не са ясни, стимулира се свободното изразяване на импулсивните желания. Може да е свързано с разглезване – всичко е позволено на детето, така родителите смятат, че му осигуряват приемаща среда, в която то само ще регулира поведението си и ще проявява творчество. Родителите оставят детето на “самотек”, преувеличавайки способността му за справяне и потребността му от авторитет, който да му помага и да го води. Но по-често се свързва с отношението на пренебрегване. Такъв стил на взаимоотношения изглеждат като мирно съвместно съществуване между деца и родители, но в основата им стои пълната незаинтересованост на родителя и бягството му от отговорност.
При този стил липсва какъвто и да е контрол – няма никакви ограничения, но и никакви правила или стандарти за “правилно-неправилно”. Такива родители не знаят много за своите деца – за приятелите, интересите и проблемите им.

РЕЗУЛТАТИ от прилагането на опрощаващия стил:.
Липсата на ясни правила объркват детето и това може да повиши тревожността му. То става лесно раздразнително, импулсивно и агресивно. Не развива ориентацията си към постижения. Има слаб самоконтрол и не знае как  да се справя с независимостта си. Когато родителят съзнателно не поставя никакви ограничения, детето придобива качеството нетърпеливост и очаква желанията му да се задоволяват винаги незабавно, не се научава на уважение към другите. Тъй като не придобива опит в общуването, остава социално некомпетентно, не се научава на проявата на емпатия /разбиране, съчувствие/.

- НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНА  РОДИТЕЛСКА  СТРАТЕГИЯ.

Непоследователността в прилаганите дисциплинарни методи е един от основните фактори за нехармоничното развитие на детската личност. Може да се прояви в три варианта:

•“Двойният критерий” – родителят говори едно, а прави обратното; има високи изисквания и претенции към поведението на детето, а самият той не ги спазва с начина си на живот.
 
•Непостоянство в изискванията – едно и също поведение на детето веднъж се одобрява, друг път се наказва, а трети път родителят остава безразличен към него. Много често такива родители са емоционално неустойчиви –способни са да пребият детето за дреболия, а след това, съжалявайки за стореното под влияние на емоциите, стават твърде грижовни към него и са готови да направят всичко за него. Понякога са прекомерно любвеобилни, а друг път проявяват студенина към детето.
•Сблъсък между две или повече  възпитателни  стратегии – всеки от двамата родители прилага свои методи на възпитание, които често са противоречиви. Същото може да се получи, когато за детето се грижат много хора – най-често баба и дядо.
 
Разминаване между идеал и поведение на родителите.
Оказва се, че диалогът между родители и деца по-често протича под формата на два монолога – единият, пълен с упреци и обвинения, а другият – с опровержения и молби.
Изглежда, че много често, независимо от желанията на родителите, поведението им е по-скоро авторитарно и критично по отношение на децата. По този начин идеалът и реалното поведение се разминават.

•Поведение: Родителят принуждава детето да прави нещата така, както той желае или свършва сам работата. Идеал: “Моето дете трябва да е отговорно и независимо”.
•Поведение: Родителят говори на детето си снизходително, критикува го, не му се доверява, кара му се и го наказва. Идеал:”Детето ми трябва да уважава другите и да е възпитано.”
•Поведение: Родителят поздравява понякога за успехите, но никога не пропуска грешките на детето. Винаги казва, че детето му може да се справи и по-добре. Идеал: “Детето ми трябва да е щастливо, да има добра самооценка и да се справя добре със задачите в живота.”
•Поведение: Родителят постоянно демонстрира липса на внимание към детето, мъмри го, кара му се, използва го като слуга или му отстъпва за сметка на  собствените си права. Идеал: “Детето ми трябва да проявява внимание към околните.”
•Поведение: Родителят “изисква” обич от детето си, но много често самият той го отблъсква. Идеал: “Детето ми трябва да ме обича.”
•Поведение: Родителят прави много неща вместо детето си, смятайки, че то не е способно да се справи, присмива му се и “пророкува” лош край при желанието на детето да опита в по-трудни и отговорни начинания. Идеал: “Детето ми трябва да бъде приспособимо и смело,  да вярва в собствените си сили.”
 

РЕЗУЛТАТИ от непоследователността и противоречивостта в поведението на родителя:
Непоследователността между думи и действия на родителя изгражда слаб и дезорганизиран Родител в детето. А това раздвоява и отчайва последното. То не може да разбере кое е добро и кое лошо. Тревожността му се повишава. Не може да си изгради стабилни навици и стереотипи на поведение. Такова дете е потиснато, нерешително, преживява вътрешна криза. Значително се повишава вероятността това дете да формира агресивно или асоциално поведение.
При изследвания е установено, че в случай на агресия, най-агресивни са тези деца, чиито родители са имали разрешаващо поведение към насилието в един случай, а в друг са наказвали същото това поведение на детето жестоко. /Цоков, 1995/


- ХАРМОНИЧЕН РОДИТЕЛСКИ СТИЛ /АВТОРИТЕТНО родителско поведение/.

Мотото на този родител гласи: “Трябва да подготвя детето си за живота така, че по-късно то да е в състояние само да се грижи за себе си.”

Този стил се намира на измерението “топлота” – приемащо, одобряващо, разбиращо, центрирано върху детето и загрижено поведение. Основната позиция е тази на сътрудничеството. Родителят има роля на другар и довереник. Основен метод е окуражаването. Родителите помагат на детето да развие чувство за самоуважение чрез насърчаване. Такъв родител вярва, че всички хора са еднакво важни и заслужават уважение. Вярва във взаимното уважение и знае кога да каже “не” и в същото време как да уважава детето си. Има доверие в способността на детето да взима само решения.

Тези родители са отговорни и самоутвърждаващи се хора. Има смелостта да бъде несъвършен. Принципни са в решенията си и недвусмислени по отношение на авторитета и отговорностите в семейството. В отношенията съществуват ясно поставени правила. Насърчават самостоятелността у детето без да снемат ограниченията и контрола върху поведението му. Отнасят се с топлота и придружават ограниченията или наказанията с подробни обяснения. Имат нагласа на приемане и разбиране. Отнасят се толерантно към мненията и желанията на децата, не налагат със сила своето мнение. Опитват се да разберат ситуацията от гледна точка на детето, не избързват със заключенията преди да са изслушали обясненията на детето. Детското мнение се взема предвид при решаването на проблеми. Такива родители обучават на норми и демонстрират очакване за подходящо поведение. Често планират доставящи радост действия и събития.

РЕЗУЛТАТИ от хармоничния подход:
Детето си изгражда висока самооценка и положителна себепредстава, има доверие в себе си,  самоуверено е. Такова дете не се бои да изказва мнението си пред родителите и да пита за неща, които го вълнуват. Израства като независима и самостоятелна личност. Проявява доверие към другите и ги уважава. Има умения за комуникация с нагласата за сътрудничество, проявява топлота и дружелюбност. Проявява добър самоконтрол, високо равнище на активност и изобретателност. Ориентирано е към успех. Умее да разрешава проблеми, отговорно е и умее да взима самостоятелни решения. Не се плаши от грешките си, защото знае, че те са естествена част от живота. Има способност лесно да се приспособява.   

 

Източник:
www.gagova.com

Коментари

1
meri
2011-09-23

Страхотно полезни съвети, благодаря !