За мама


Разбитото сърце не е метафора

Разбитото сърце не е метафора

Последните изследвания, направени във връзка със сърдечните проблеми и причините за проявяването им ни дават още една причина да се замислим за всичко, което ни се случва и как ние реагираме.

Американски изследователи установиха, че изразът "разбито сърце" не е просто метафора. В следствие на силно разочарование, гняв, стрес, след раздяла или скандал, организмът ни отделя хормон, който буквално трови сърцето. Когато изпитваме гняв или друга емоция, тя предизвиква негативни реакции в тялото. Надига вълна от хормони на стреса, които повишават кръвното налягане, пулса и нивата на хормоните. От същественои значение за нашето здраве е да се научим да поемаме контрол, да овладяваме гнева и психическите си разстройства, за да запазим сърцето, нервната и имунната си система здрави.

Според лекарите, 1-2% от пациентите с диагноза сърдечен удар в САЩ всъщност страдат от т. нар. “синдром на разбитото сърце” (broken heart syndrome). Объркването е лесно обяснимо – двете състояния имат подобни симптоми, в това число болки в областта на сърцето и проблеми с дишането. Вътре в тялото обаче, “разбитото сърце” изглежда много по-различно от инфаркта. Докато сърдечния удар обикновено е причинен от запушване на артериите, според медиците синдромът на “разбитото сърце” най-вероятно се дължи на неконтролируем прилив на адреналин и други хормони в него. Когато пациентите са в адреналинова треска в резултат на силна стресова ситуация, сърдечният мускул наистина е съкрушен и е временно отслабен. Тогава лявата вентрикула (камера, б. ред.) на сърцето придобива формата на конус, подобно на японския кюп за ловене на октоподи, откъдето идва и медицинското название на “разбитото сърце” – кардиомиопатия Такоцубо (Takotsubo cardiomyopathy). Разбитото сърце може да бъде причинено от всякакъв вид стрес – от смъртта на любим човек или член от семейството, до неистовия страх от представяне пред публика. То може да бъде причинено и от физически стрес като асматичен пристъп или припадък. Изследване на 254 пациенти страдащи от “синдрома на разбитото сърце”, публикувано в American Journal of Cardiology показало, че 27% от тях са преживели емоционален стрес, 39% - физически стрес, а 24% са преживели стрес, който не може да бъде точно определен.

Повечето от страдащите от разбито сърце са жени – според изследването, между 90% и 95%, като повечето от тях вече са преминали менопаузата. Специалистите не знаят, защо жените на средна възраст са изложени на по-голям риск от разбито сърце, но една от възможните причини са различията в действието на хормоните при двата пола.

Учените били особено впечатлени от резултатите от изследванията. След подробни анализи на резултатите от биохимичните изследвания на пациентки със стресова кардиомиопатия и такива, преживели класически инфаркт, става ясно, че първоначалните нива на катехоламини при пациентките със синдрома "разбито сърце" са 2 до 3 пъти по-високи от тези на пациентките с класически сърдечен пристъп и от 7 до 34 пъти по-високи от тези на здрав човек. Така за първи път била установена връзка между повишените нива на катехоламини и този синдром.

Електрокардиографските и ултразвуковите записи при жените страдащи от синдрома се различавали рязко от останалите, преживяли инфаркт. Липсвали характерните увреждания на коронарните артерии, а и състоянието им бързо се подобрявало. Това е и добрата новина - повечето жертви на “разбитото сърце” се възстановяват напълно, без трайни увреждания за сърдечния мускул. Близо 95% от случаите, сърцето се възстановява напълно в рамките на 2 месеца.

Ако лекарите успеят да направят разлика между синдрома на "разбитото сърце" и класическите симптоми на сърдечен пристъп, то на страдащите от синдрома ще бъдат спестени много изследвания и процедури, смятат учените. Експертите се надяват в скоро време да разберат дали има генетично предразположение към заболяването и защо най-уязвими са възрастните жени.

За съжаление, разбитото сърце не може да бъде предотвратено. Много от пациентите са видимо здрави и активни хора, които дори и не подозират, че може да имат проблеми със сърцето. Въпреки, че синдромът може да се повтори, според събраните доказателства, това е малко вероятно. Докторите от Университетския институт по медицина “Джонс Хопкинс” в Балтимор, Мериленд посочват, че в рамките на следващите 5 години, нито един от наблюдаваните пациенти не е “разбил” сърцето си отново.

Коментари

Все още няма публикувани коментари. Можете да коментирате пръв.